Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 122

Лазар гледаше учудено.

— Беше нелепо първия път, но се случи. Парен каша духа.

— Почакайте малко и двамата — нареди им Кинг. — Ралф, какво ще кажеш, възможно ли е това да е нагласена работа?

Шулц трескаво мислеше за това.

— Не мисля. — Той направи пауза. — Много е трудно да се каже. Разбира се, бих могъл да определя по външния вид. Повечето от нашите членове могат да бъдат разпознати сред група нормални хора.

— Но ти си психолог. Със сигурност би могъл да доловиш евентуална измама.

— Може и да съм психолог, но не правя чудеса и не владея телепатията. Не съм търсил измама. — Той се ухили глупаво. — Има друг един фактор. Толкова се развълнувах, че отново съм си у дома, че не бях в най-доброто емоционално състояние, за да забележа несъответствия, ако е имало такива.

— Значи, не си сигурен?

— Не. Емоционално съм убеден, че Майлс Родни казва истината…

— Наистина е така.

— … вярвам, че няколко въпроса са достатъчни за изясняване на ситуацията. Той твърди, че е на сто и пет години. Можем да проверим това.

— Разбирам — съгласи се Кинг. — Хмм… ти задавай въпросите, Ралф.

— Много добре. Разрешавате ли, Майлс Родни?

— Давайте — отговори сковано той.

— Сигурно сте били на около трийсет години, когато напуснахме Земята, тъй като нас ни нямаше около седемдесет и пет години земно време. Помните ли събитието?

— Съвсем ясно. Бях чиновник в „Новак Тауър“ по това време, в канцеларията на Управителя.

Слейтън Форд беше останал някъде отзад по време на дискусията и не бе привлякъл вниманието към себе си по никакъв начин. След отговора на Родни той се изправи.

— Един момент, капитане…

— Да, какво има?

— Мога да съкратя процедурата. Ще ме извиниш ли, Ралф? — Той се обърна към представителя на Земята. — Кой съм аз?

Родни го погледна озадачено. Изражението му се промени от обикновена изненада от странния въпрос до тотално невярване и объркване.

— Защо? Вие… вие сте управителят Форд!

Седма глава

— По един. По един — викаше капитан Кинг. — Не говорете в един глас. Продължавай, Слейтън. Имаш думата. Познаваш ли този човек?

Форд изгледа Родни.

— Не, не бих казал, че го познавам.

— Значи това е постановка. — Кинг се обърна към Родни. — Предполагам, че разпознахте Форд от историческите записи. Така ли е?

Родни щеше да избухне всеки момент.

— Не! Познах го. Променил се е, но зная, че това е той. Г-н управител — моля ви, погледнете ме. Не ме ли познавате? Аз работех за вас!

— Съвсем очевидно е, че не те познава — каза сухо Кинг.

Форд поклати глава.

— Така или иначе това не доказва нищо, капитане. Тогава имаше повече от две хиляди цивилни служители в канцеларията ми. Родни може и да е бил един от тях. Лицето му ми е смътно познато както много други лица.

— Капитане… — говореше Гордън Харди. Ако разпитам Майлс Родни, бих могъл да дам мнение за това дали те наистина са открили нещо ново относно причините за стареенето и смъртта, или не.

Родни енергично поклати глава.

— Аз не съм биолог. Ще ме объркате за нула време. Капитан Кинг, моля да уредите незабавното ми връщане на Земята. Няма да търпя повече всичко това. Освен това не ме е грижа ни най-малко дали вие и вашият симпатичен екипаж ще се върнете в цивилизацията, или не. Дойдох тук, за да ви помогна, но съм отвратен.