Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 117

Кинг се обърна към Либи:

— Да тръгваме, господине!

Звездите заблещукаха.

Те летяха като слепци, разчитайки единствено на уникалния талант на Либи да ги води. Ако той се съмняваше в способността си да ги направлява сред безформената тъмнина не го споделяше с другите. През 23-ия ден от пътуването и първия ден от паранамалението на скоростта звездите се появиха отново, всички в старите си, познати размери — Голямата Мечка гигантският Орион, накривеният настрана Кръст, приказните Плеяди и пред тях ослепително ярка на фона на мъглявината на Млечния път, се виждаше златната светлина на това, което трябваше да е Слънцето.

За втори път този месец очите на Лазар се насълзиха.

Те не можеха просто да се срещнат със Земята, да влязат в орбита за приземяване и да се спуснат. Първо трябваше да проучат нещата. Освен това най-напред трябваше да разберат коя година беше сега там.

Либи установи бързо чрез точните движения на най-близките звезди, че не би трябвало да е по-късно от 3700 г. от новата ера. Без да разполага с точни инструменти за наблюдение, той отказа да се впуска в по-конкретни предположения, но след като се приближиха достатъчно и вече се виждаха планетите от слънчевата система той можеше да разчита на друг часовник: самите планети представляваха часовник с девет стрелки.

За всяка дата съществува уникална конфигурация от стрелки при положение че няма планетарен период, напълно съизмерим с друг такъв. Плутон отбелязва „час“ от една четвърт от хилядолетие: Юпитер отмерва космическа минута, равна на дванадесет години; Меркурий „изстрелва“ секунда с големина около деветдесет дена. Останалите „стрелки“ могат да направят тези данни по-точни — периодът на Нептун е толкова своенравно различен от този на Плутон, че двете планети попадат в приблизително повтаряща се конфигурация само веднъж на 758 години. Огромният часовник може да бъде разчетен с желаната степен на точност през всеки един период. Но това не е лесно.

Либи се зае с разчитането веднага щом планетите започнаха да изникват пред погледа му. Той си мърмореше.

— Няма шанс да видим Плутон — оплака се на Лазар. — И се съмнявам, че ще зърнем и Нептун. Вътрешните планети ми предоставят безкрайна серия хипотези — ти знаеш не по-зле от мен, че „безкраен“ е понятие, водещо до много въпроси. Колко дразнещо е всичко това!

— Не гледаш ли на проблем; рудната му страна, синко? Можеш да получиш конкретен отговор. Или пък се отмести, за да го намеря аз.

— Разбира се, че мога да дам конкретен отговор — каза Либи сприхаво, — ако си доволен от това. Но…

— Без „но“ — коя година е, човече!

— Нека се изразя по следния начин. Времето на кораба и на Земята са изгубили връзка три пъти. Но сега те са отново ефективно синхронизирани, така че според мен откакто заминахме, са изтекли малко повече от седемдесет и четири години.

Лазар изпусна въздишка.

— Защо не каза така? — Той се беше страхувал, че Земята ще е неузнаваема…, че вероятно бяха срутили целия Ню Йорк или нещо подобно. — По дяволите, Анди, не биваше да ме плашиш така.