Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 116

Лазар го прекъсна решително:

— Това е твоята област, момче, и всички ти се доверяваме. Не сме квалифицирани, за да обсъждаме подробности.

— Само щях да добавя…

— Знам. Но ти вече се беше отвлякъл достатъчно, затова те прекъснах.

Някой от тълпата зададе въпрос на висок глас:

— Кога ще стигнем там?

— Не зная — призна Либи, мислейки за отговора на въпроса, на който Нанси Уидъръл му бе задала преди много време. — Не мога да кажа коя година ще бъде там, но вероятно ще стигнем след около три седмици.

Подготовката отне дни само защото бяха необходими многобройни пътувания с ракетите за транспортиране на хората. Всичко мина без официално сбогуване. Защото тези, които оставаха се опитваха да избягват онези, които заминаваха. Между двете групи се бе създало известно охлаждане на отношенията. Разделянето на брега бе прекъснало приятелства дори бе разбило брачни съюзи, бе наранило много чувства и породи несдържана горчивина у някои. Може би единственото, което направи силно впечатление, бе, че родителите на мутанта Марион Шмид бяха избрали да останат.

Лазар отговаряше за последната ракета. Малко преди планираното тръгване, той почувства докосване по лакътя.

— Извинявай — каза един млад мъж, — името ми е Хюбърт Джонсън. Искам да замина, но се налага да остана тук с другите, за да попреча на майка ми да изпадне в истерия. Ще мога ли да тръгна, ако се появя в последния момент?

Лазар го погледна.

— Изглеждаш достатъчно голям, за да решаваш сам.

— Ти не разбираш. Аз съм единственото дете в семейството и майка ми не се отделя от мен. Трябва да се измъкна тайно, преди да усети отсъствието ми. Колко още…

— Няма да задържам ракетата за никого. А ти никога няма да се освободиш. Качвай се.

— Но…

— Влизай!

Младежът го послуша, хвърляйки последен, изпълнен с тревога поглед към брега. Има много неща, които могат да се кажат за ектогенезата, помисли си Лазар.

След като се качи на борда на „Ню Фронтиърс“, Лазар докладва на капитан Кинг в контролната зала.

— Всички ли са тук? — попита Кинг.

— Да. Няколко закъснели с решението си, и още един пътник, решил се в последния момент — жена на име Елеонор Джонсън. Да тръгваме!