Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 114

— Хайде, по-бързо! — извика някой от тълпата.

— Много добре — каза Лазар. — Закър Барстоу!

Зад Лазар един техник насочи един адаптер към Барстоу.

— Някой от нас започнаха да вярват, — каза Барстоу — че тази планета колкото и да е приятна не е място за нас. Всички знаете за Мери Спърлинг, виждали сте стереоленти на Марион Шмид, има и други неща и аз няма да се разпростирам нашироко. Но поредната емиграция поставя друг въпрос — въпросът къде? Лазар Лонг предлага да се върнем на Земята. В такъв… — Думите му потънаха в шума на тълпата.

Лазар ги накара да млъкнат.

— Никого няма да принуждаваме да тръгва. Но ако достатъчно много от нас искат да заминат, това можем да сторим, за да оправдаем вземането на космическия кораб. Имам предвид да се върнем на Земята. Някои казват да търсим друга планета. Това ще трябва да се реши. Но първо — колко от вас са на моето мнение, че трябва да се махнем оттук?

— Аз.

Отговорът бе повторен като ехо от много други.

Лазар потърси с поглед първия, който отговори, опита се да го открие, стрелна с поглед техника, след което посочи:

— Давай, приятел. — Нареди му той. — Другите по-тихо!

— Името ми е Оливър Шмид. От месеци чакам някой да предложи това. Мислех си, че съм единственият намусен човек измежду Фамилиите. Нямам истинска причина да искам да си тръгна, не се страхувам от това, което стана с Мери Спърлинг, нито пък с Марион Шмид. Всеки, който харесва подобни неща е добре дошъл при тях — живей и остави другите да живеят. Но имам много сериозна причина отново да видя Синсинати. Това място ми омръзна до болка. Уморих се постоянно да се храня с лотоси. По дяволите, искам да изкарвам прехраната си с труд. Според генетиците на Фамилиите ще ме бива поне още един век. Не се виждам да прекарвам това време налегнат на слънце, унесен в мечти.

Когато млъкна, поне още хиляда се опитаха да вземат думата.

— Спокойно! Спокойно! — изрева Лазар. — Ако всеки иска да говори, ще трябва да призова представителите на всички Фамилии.

Той посочи друг мъж и му каза да говори високо.

— Няма да отнема много време — каза новият говорител, — съгласен съм с Оливър Шмид. Само искам да спомена моята причина. На някои от вас липсва ли Луната? У дома имах навика да седя на балкона през топлите летни нощи, да пуша и да съзерцавам Луната. Не знаех, че за мен тя е важна, но наистина е така. Искам планета с Луна.

Следващият говорещ каза само:

— Случаят с Мери Спърлинг ме превърна в кълбо от нерви. Имам кошмари, че аз самият съм преминал от другата страна.

Аргументите продължиха да се сипят. Някой отбеляза, че са били прогонени от Земята. Какво ги караше да мислят, че ще им бъде позволено да се върнат? Лазар отговори на този въпрос:

— Научихме много от Джокейрите, а сега научихме много повече от Малките хора — неща, които ни поставят далеч по-напред от учените на Земята и всичко, за което те са мечтали. Можем да се върнем там, заредени с опит. Ще бъдем в състояние да търсим правата си, ще сме достатъчно силни, за да ги защитаваме.