Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 112

— Това предизвиква много нови проблеми — заключи Кинг. — Слейтън, Закър и аз решихме, че е по-добре да си тук.

— Да, разбира се, но къде е Мери? — попита Лазар и се втурна навън, без да дочака отговор.

Той обиколи колонията, пренебрегвайки както поздравите, така и опитите да бъде спрян. Скоро след като напусна лагера, той срещна един местен. Спря се.

— Къде е Мери Спърлинг?

„… аз съм Мери Спърлинг…“

— За Бога, не може да си Мери.

„… аз съм Мери Спърлинг и тя е в мен… познаваш ли ме Лазар?… аз те познавам…“ Лазар размаха ръце.

— Не! Искам да видя Мери Спърлинг, която има вид на Землянка — като мен!

Местният се поколеба „… последвай ме, тогава…“

Лазар я откри далеч от лагера. Беше очевидно, че избягваше другите членове на колонията.

— Мери!

Тя му отговори чрез телепатия:

„… съжалявам, че си разтревожен… Мери Спърлинг вече я няма. Освен това, че тя е част от нас…“

— О, стига, Мери! Не ми пробутвай тези глупости! Не ме ли познаваш?

„… разбира се, че те познавам, Лазар… ти не ме познаваш… не тревожи душата си, не огорчавай сърцето си с вида на това тяло пред теб… аз не съм една от вас… аз съм местен жител на тази планета…“

— Мери — настоя той, — трябва да поправиш тази грешка. Трябва да излезеш от това състояние!

Тя поклати глава и той видя, че лицето вече не носеше следи на човешко изражение, то бе маска скриваща нещо друго.

„… това е невъзможно… Мери Спърлинг я няма… този, който говори с теб, не е от вашия вид“

Съществото, което беше Мери Спърлинг, се обърна и тръгна.

— Мери! — извика той.

Сърцето му прескочи векове и се пренесе в деня на смъртта на майка му. Той закри лицето си с длани и заплака с неутешимата мъка на дете.

Пета глава

Когато се върна, Лазар завари Кинг и Барстоу да го чакат. Кинг го погледна в лицето.

— Можех да ти кажа, но ти нямаше да изчакаш — каза той сериозно.

— Забрави за това — рече грубо Лазар. — Сега пък какво?

— Лазар, има още нещо, което трябва да видиш, преди да обсъждаме каквото и да било — отговори му Закър Барстоу.

— Какво е то?

— Просто ела и виж.

Те го поведоха към една кабина в корабната ракета, която използваха като генерална щабквартира. Противно на обичая при Фамилиите, тя бе заключена, но Кинг ги пусна да влязат. Вътре имаше жена, която при вида на тримата мъже се отдръпна тихичко, заключвайки отново вратата на излизане.

— Виж това — насочи го Барстоу.

Това беше живо същество в инкубатор — дете, но не като тези, които бяха виждали преди. Лазар го погледна втренчено, след което попита сърдито:

— Какво, по дяволите, е това?

— Виж самичък. Вдигни го, няма да го нараниш.

Лазар взе съществото отначало предпазливо, а след това без да се притеснява от допира с него, тъй като любопитството му нарасна. Не можеше да определи какво точно бе това. Не беше човек, със сигурност не беше потомък и на Малките хора. Нима тази планета, както и последната, съдържаше някаква неподозирана раса? Приличаше на човек и все пак със сигурност не беше дете на човек. Липсваше дори подобното на копче бебешко носле, не се виждаха и външни уши. На обичайните места за органи имаше такива, но те бяха изравнени със скелета и бяха защитени с костни издатини. Ръцете имаха твърде много пръсти и близо до всяка китка имаше по един допълнителен голям пръст, който завършваше в кълбо розови червеи.