Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 111

Малките хора изглежда нямаха намерение да ги гонят, но те по свой начин действаха деморализиращо на Земляните, както и боговете на Джокейрите. Те можеха да бъдат идиоти, но взети като група, всички бяха гении, които хвърляха най-добрите умове на човеците на заден план. Дори Анди. Човешките същества не можеха да се надяват на съревнование с този тип организация, както не можеше да си съперничат с долнопробна работилница или с автоматизиран кибернетичен завод.

И все пак, за да можеше да се формира подобна групова идентичност, дори и да бяха в състояние (нещо, в което се съмняваше), би означавало да се откажат от всичко, което ги правеше хора. Лазар бе уверен в това.

Той призна, че има предразсъдъци в полза на хората. Та той самият бе човек.

Безбройните дни се нижеха бавно, докато той спореше със себе си за нещата, които го тревожеха — проблеми, които бяха натъжили сродните му души, откакто първата човекоподобна маймуна се бе издигнала до някаква форма на самосъзнание, проблеми, които не се решаваха с пълен стомах или съвършени машини. Безкрайните спокойни дни не му помагаха да открие отговора, така както не му помагаха и душевните терзания на прадедите му. Защо? Каква ще е ползата за хората? Не се появи никакъв отговор — с изключение на един — твърдо, необосновано убеждение, че той не бе готов за това безвремие и безхаберие.

Тревожната му замечтаност бе прекъсната от появата на един от Малките хора.

„… здравей, стари приятелю… жена ви Кинг иска да се върнете у дома си… нуждае се от съвета ви…“

— Какво има? — попита Лазар.

Но малкото същество или не можеше, или не искаше да му каже. Лазар оправи пояса си и тръгна на юг.

„… не е нужно да вървиш бавно…“ — достигна мисълта след него.

Лазар се остави да го водят към голо място отвъд група дървета. Там той откри един обект с форма на яйце, дълъг около шест фута, без никакви белези, освен вратата отстрани. Местният влезе през нея, а Лазар едва прокара едрото си тяло след него и вратата се затвори.

После тя се отвори и Лазар видя, че се намираха на брега, точно под лагера им. Трябваше да признае, че номерът бе хитър.

Той се отправи бързо към ракетата, спряна на брега, в която капитан Кинг и Барстоу бяха организирали подобие на събрание на генералния щаб.

— Изпратил си да ме повикат, капитане. Какво има?

Строгото лице на Кинг беше мрачно.

— Отнася се за Мери Спърлинг.

Лазар почувства внезапно студено пробождане в сърцето: — Мъртва ли е?

— Не. Не съвсем. Тя премина към Малките хора „Ожени се“ в една от техните групи.

— Какво? Но това е невъзможно!

Лазар грешеше. Не съществуваше и най-малката възможност за смесване на Земляните и местните хора, но не съществуваше и пречка (ако имаше симпатия) някой човек да се присъедини към техните групи, потапяйки личността си в егото на мнозинството.

Мери Спърлинг, подтиквана от съзнанието за собствената наближаваща смърт, намери своеобразен изход в безсмъртните групови личности. Тя беше избегнала вечния проблем за живота и смъртта избирайки смърт за самоличността си. Тя бе открила група, която бе готова да я приеме и премина на другата страна.