Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 9

И пак, както преди няколко минути, думите му накараха всички присъстващи да заговорят едновременно.

— Как така няма да е последна? — възмути се генерал-губернаторът.

Полицейският началник и прокурорът попитаха почти хорово:

— Джек Изкормвача ли?

А Ижицин се осмели да се изхили:

— Глупости!

— Какъв е тоя изкормвач? — изхриптя откъм вратата си Фрол Григориевич Ведишчев в последвалата пауза.

— Да-да, кой е този Джек? — с явно недоволство огледа подчинените си князът. — Всички знаят, само аз не съм в течение. Все така правите!

— Това е известен английски убиец, ваше сиятелство, който коли проститутки в Лондон — обясни следователят.

— С ваше позволение, Владимир Андреевич, ще ви разкажа по-подробно — Ераст Петрович измъкна бележник от джоба си, прелисти няколко странички. Князът сви длан на ухото си, Ведишчев си тури очилата с дебели стъкла, а Ижицин се усмихна иронично. — Както знаете, ваше сиятелство, миналата година бях за няколко месеца в Англия по повод на известния ви случай за изчезналата кореспонденция на Екатерина Велика. Вие, Владимир Андреевич, дори бяхте изразили недоволство от продължителното ми отсъствие. Задържах се в Лондон повече от необходимото, защото се бях съсредоточил върху действията на местната полиция по издирването на чудовищен убиец, който в период от осем месеца — от април до декември миналата година — беше извършил осем зверски убийства в Ийст Енд. Убиецът проявяваше ужасна наглост. Пращаше писма в полицията с подпис Jack the Ripper, тоест Джек Изкормвача, а веднъж дори изпратил на комисаря, който водел разследването, половин бъбрек, изваден от жертвата.

— Изваден? Но защо? — учуди се князът.

— Злодействата на Изкормвача паникьосаха местните не толкова заради самите извършени убийства. В голям и неблагополучен град като Лондон се случват доста престъпления, дори и кървави. Обаче начинът, по който Изкормвача унищожаваше жертвите си, беше наистина чудовищен. Обикновено прерязваше гърлата на клетите жени, после ги изкормваше като дивеч и подреждаше извадените вътрешности във вид на някакви кошмарни натюрморти.

— Света Богородице! — изпъшка Ведишчев и се прекръсти.

А губернаторът рече с болезнено чувство:

— Що за ужасии разправяте. И какво, не го ли намериха този негодник?

— Не, но от декември характерните убийства секнаха. Полицията реши, че престъпникът или се е самоубил, или… е напуснал Англия.

— И си няма друга работа, ами идва при нас в Москва — скептично поклати глава полицейският началник. — Дори така да е, престъпник англичанин лесно може да бъде проследен и заловен.

— От къде на къде решихте, че е англичанин? — извърна се към генерала Фандорин. — Всички убийства са извършени в мизерен квартал, к-където живеят мнозина пришълци от европейския континент, включително руснаци. Впрочем една от първите версии на английската полиция беше за имигрант медик.

— Защо непременно медик? — прояви интерес Ижицин.

— Защото вътрешните органи на жертвите всеки път са вадени много прецизно, с отлично познаване на анатомията, при това най-вероятно с хирургически скалпел. Лондонската полиция беше твърдо уверена, че Джек Изкормвача е лекар или студент по медицина.