Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 8

— Ваше високопревъзходителство, не съм ви молил да викате господин началника на криминалната полиция. Случаят е толкова тревожен, че се налага да го отнесем към престъпленията от общодържавно значение и с него освен прокуратурата трябва да се заеме оперативният отдел на жандармерията под личния контрол на господин главния началник на полицията. А криминалната полиция изобщо не бих я включвал, там е пълно със случайни хора. Това първо. — И Фандорин направи твърде многозначителна пауза.

Статският съветник Ейхман понечи да протестира, но князът го възпря с жест.

— Значи напразно съм ви обезпокоил, драги — сърдечно му каза той. — Вървете да си насвиете там хората — джебчиите и нихилистите: на Великден да си празнуват в Хитровка и да не са мръднали оттам, за Бога. Много разчитам на вас, Пьотър Рейнгардович.

Ейхман стана, мълчаливо кимна, изкриви усмивка към Ераст Петрович и си излезе.

Колежкият съветник въздъхна с ясното съзнание, че в лицето на началника на московската криминална полиция си е осигурил враг завинаги, но случаят наистина беше ужасяващ и не можеше да се допуска ненужен риск.

— Нали ви знам — каза губернаторът и тревожно погледна доверения си помощник. — Щом има „първо“, ще последва и „второ“. Казвайте, не ме тормозете.

— Много съжалявам, Владимир Андреевич, но ще се наложи да отмените визитата на императора — съвсем тихо произнесе Фандорин, ала князът този път идеално го чу.

— Как така да я „отменя“? — ахна той.

Останалите присъстващи посрещнаха възмутителното изказване на самозабравилия се чиновник много по-бурно.

— Да не сте луд? — ревна полицейският началник Юровски.

— Това е нечувано! — изблея прокурорът.

А следователят не посмя да надигне глас, защото нямаше достатъчно висок ранг за подобна волност, но сви пълните си устни в знак на възмущение от безумния произвол на Фандорин.

— Как така ще я отменя? — безпомощно повтори Долгорукой.

Вратата за вътрешните стаи се открехна и оттам се подаде наполовина физиономията на камердинера.

Губернаторът заговори с безкрайно вълнение, изпускайки в бързината срички и цели думи:

— Ерапетроич, от години… Вие никога… думите на вятъра, но да отменя височайшата? Това е нечуван скандал. Знаете как съм се борил… За мен, за всички нас това е…

Фандорин смръщи високото си чисто чело. Много добре знаеше колко дълго лавира и хитрува Владимир Андреевич, докато осигури височайшето посещение. А какви спънки му правеше враждебната петербургска „камарила“, която от двайсет години се мъчеше да натири стария хитрец от топлото местенце! Великденският „експромпт“ на негово величество беше триумф за княза, категорично доказателство за непоклатимото му положение. Другата седмица негово сиятелство ще празнува огромен юбилей — шейсет години офицерска служба. По този случай можеше да се надява дори да получи „Андрей Първозвани“. А сега какво — лично да се моли за отмяна на визитата!

— Разбирам всичко, ваше сиятелство, но ако не се отмени, ще стане още по-зле. Тази касапница няма да е последна — лицето на колежкия съветник ставаше все по-мрачно. — Боя се, че в Москва се е появил Джек Изкормвача.