Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 7

Веднага се отвори незабележима врата за вътрешните помещения и оттам, стъпвайки безшумно с плъстени пантофи на патравите крака, изскочи слаботелесно старче с ослепително блеснал плешив череп и преогромни бакенбарди — личният камердинер на негово сиятелство Фрол Григориевич Ведишчев. Тази внезапна поява не учуди никого. Всички присъстващи намериха за необходимо да поздравят влезлия с кимане или поне с поклащане на главата, защото Фрол Григориевич въпреки скромното си положение се смяташе в древния град за влиятелна и дори всевластна особа.

Ведишчев бързо капна някакъв лек от стъкленичка в сребърна чашка, поднесе я на княза и пак така устремно изчезна в обратната посока, без да погледне никого.

— Мерши, Фрол, мерши, милишък — изфъфли подире му генерал-губернаторът, размърда челюсти да нагласи ченето и продължи вече ясно: — Така че Ераст Петрович да благоволи да обясни защо беше туй спешно съвещание. Вие знаете, душко, че сега всяка минутка ми е скъпа. Какво толкова има? Погрижихте ли се тази гадост с разчленяването да не стигне до гражданството? Само това липсваше току преди посещението…

Ераст Петрович стана и очите на висшите блюстители на московската законност се впериха в бледото решително лице на колежкия съветник.

— Взети са всички мерки за опазване на т-тайната, ваше сиятелство — израпортува Фандорин. — Всички, които бяха на огледа на местопрестъплението, са предупредени за отговорността и са подписали неразгласяване. Чистачът, открил тялото, поради склонността му към неумерено и невъздържано пиене временно е прибран в специалната к-килия на Жандармерийското управление.

— Хубаво — одобри губернаторът. — Защо е тогава туй съвещание? За какво настояхте да съберем началниците на следственото и полицейското ведомство? Трябваше да уточните всичко с господин Пижицин.

Ераст Петрович неволно погледна следователя — удивително добре му пасваше новоизобретеното от княза име, но в момента колежкият съветник не беше настроен никак шеговито.