Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 11

— Ох, Господи — трепна жално гласът на губернатора.

Ижицин се надигна, погледна предано почитаемото началство и предложи спасителна идея:

— Ваше сиятелство, да се позовем на небивалия потоп? В този случай, дето се вика, си е Божа работа.

— Браво, Пижицин, браво — светна князът. — Умна глава. Така ще напиша. Дано обаче вестникарите да не надушат нещо за касапницата.

Следователят погледна снизходително Ераст Петрович и седна, обаче не като преди — с половин кълка на четвърт стол, а вече удобно, като равен сред равни.

Но облекчението, изписало се на лицето на негово високопревъзходителство, почти веднага бе изтласкано отново от униние.

— Не става. Истината все едно ще изплува. Щом Ераст Петрович казва, че това злодейство не е последно, значи така ще излезе. Той в тези неща е почти без грешка.

Фандорин му хвърли подчертано недоумяващ поглед и вдигна самурена вежда: така ли било, значи понякога все пак греша?

В този момент полицейският началник изсумтя, виновно сведе глава и изгъгна:

— Не знам последно ли е или не, но май не е първо. Виноват, Владимир Андреевич, но не ми се стори от значение и не исках да ви тревожа за глупости. Днешното убийство е твърде предизвикателно, затова се осмелих предвид височайшата визита, но си припомням, че напоследък случаите на зверски убийства на проститутки и скитнички май зачестиха. По Задушница ли беше, се сещам, че ми докладваха за намерена просякиня с разпран търбух. И преди това откриха някаква пачавра с изкормена утроба. За просякинята изобщо не направихме дознание — безполезна работа, а за пачаврата се реши, че сутеньорът й се е напил и я е накълцал. В ареста е, но още не си е признал, отрича.

— Бре, Антон Дмитриевич, как така! — плесна ръце губернаторът. — Ако веднага бяхме започнали разследване и бяхме насочили към случая Ераст Петрович, вече да сме хванали мерзавеца! И нямаше да се наложи сега отмяна на императорската визита.

— Че кой да знае, ваше сиятелство, не беше злоумишлено. Знаете какъв е градът, и хората са едни подли твари, какви ги вършат всеки Божи ден! Заслужава ли си за всяка дреболия да обезпокоявам ваше високопревъзходителство! — с почти плачещ глас се заоправдава генералът и обърна поглед за подкрепа към двамата от прокуратурата, но Козлятников го погледна сурово, а Ижицин укорително поклати глава: лошо.

Колежкият съветник прекъсна вайкането му с кратък въпрос:

— Къде са труповете?

— Къде да са — на „Божедомка“. Там ги зариват — всички непрокопсаници, скитници и безименни. Първоначално ги карат в полицейската морга при Егор Вилемович, ако има данни за насилие, а после ги закопават на тамошното гробище. Такъв е редът.

— Трябва да се ексхумират — с гримаса на отвращение заяви Фандорин. — Незабавно. Да се провери по списъците в моргата има ли трупове на жени, които напоследък — д-да речем, от Нова година — са докарани с признаци за насилствена смърт. И да се ексхумират. Да се провери за сходство в картината на престъплението. Да се потърси дали не е имало подобни случаи. Земята още е студена, труповете би трябвало да са добре запазени.