Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 82

Ето и завоя за „Малая Никитская“. Тук е пусто, тъмно, няма жива душа.

— Стой, миличък, пристигнахме — казва Декоратора.

Кочияшът скача от капрата, отваря вратата на кабриолета, украсен с гирлянди от цветна хартия. Сваля фуражката, изрича съкровените думи:

— Христос воскресе.

— Воистине воскресе — прочувствено отговаря Декоратора, вдига воалетката и целува православния по брадясалата буза. Дава му цяла рубла бакшиш. Празник е.

— Благодаря ви, госпожо — покланя се кочияшът, трогнат не толкова от рублата, колкото от целувката.

На Декоратора му е светло, ясно на душата.

Безпогрешният усет, който никога не го е лъгал, му подсказва: велика нощ е днес, всички дребнави неприятности и несполуки ще останат в миналото. Напред, съвсем наблизо е щастието. Всичко ще се подреди добре, много добре.

Ах, какъв tour-de-force е намислил! Господин Фандорин като професионалист не може да не го оцени. Ще потъгува, ще поплаче — в края на краищата всички сме хора, — а после ще поразсъждава за станалото и ще го разбере, непременно ще го разбере. Схватлив човек е той и очевидно умее да цени Красотата.

Надежда за нов живот, за признание и разбирателство стопля наивното и доверчиво сърце на Декоратора. Трудно е сам да носиш кръста на великата си мисия. Дори за Христос се намира Симон Киринееца да подложи рамо под кръста му.

Фандорин с неговия японец вече са се понесли към Рогожки вал. Докато намерят 52-ра стая, докато чакат… А дори и да заподозре нещо чиновникът за специални поръчения, в третокласния „Цариград“ нямат телефонни апарати!

Разполага с още време. Може да не бърза.

Жената, с която е близък колежкият съветник, е набожна. Сега е на черква, но службата в тукашния храм „Възкресение“ скоро ще свърши и някъде докъм един жената непременно ще се прибере — да нареди великденската трапеза и да чака любимия си.

Ажурни порти с корона, зад тях — двор и пристройката с тъмни прозорци. Тук е.

Декоратора вдига воалетката, оглежда се и се шмугва в двора.

Вратата на къщата му създава леки затруднения, но талантливите ловки пръсти си знаят работата. Ключалката щраква, пантите изскърцват — и ето го вече в тъмното антре.

Не се налага да изчаква очите му да свикнат с тъмнината, мракът не е пречка за острия му поглед. Декоратора бързо прекосява здрачните стаи.

В хола за миг се сепва: оглушително бие грамаден часовник във вид на лондонския Биг Бен. Толкова ли е късно? Декоратора стреснат поглежда дамския си часовник: не, Биг Бен избързва. Още е без четвърт.

Трябва да избере място за свещенодействието.

Днес е в стихията си, носи се с крилата на вдъхновението. Дали да не бъде направо на масата в хола?

И ще стане така: господин Фандорин влиза ей оттам, от антрето, пали електрическото осветление — и вижда възхитителната картинка.

Решено. Къде са им покривките?

Преравя скрина и намира — белоснежна дантелена, застила с нея матово блещукащата голяма маса. Да, така ще е красиво. Какво е това в бюфета, майсенски сервиз? Ще нареди порцелановите чинии в кръг отстрани по масата и в тях ще сервира всички извадени съкровища. Това ще бъде най-прекрасното му творение.