Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 6
Борис Акунин
Още по-ужасно
На извънредното съвещание при московския генерал-губернатор Владимир Андреевич Долгорукой присъстваха:
главният началник на полицията Юровски, генерал-майор от свитата на негово императорско величество;
прокурорът на Московската съдебна палата камерхер Козлятников, действителен статски съветник;
началникът на криминалната полиция статски съветник Ейхман;
чиновникът за специални поръчения на генерал-губернатора колежки съветник Фандорин;
следователят по тежките престъпления към прокурора на Московската съдебна палата Ижицин, придворен съветник.
— Какво време, какво мерзко време — с тези думи Владимир Андреевич откри тайното заседание. — Това е свинщина, господа. Мрачно, ветровито, локви, кал, а най-лошото е, че река Москва е придошла повече от обичайното. Ходих в Замоскворечие — кошмар и ужас. Водата се е покачила със седем метра. Заляла е всичко чак до „Пятницка“. И на левия бряг е трагедия. По „Неглинная“ не може да се мине. Ох, трагедия, господа. Ще се посрами Долгорукой на стари години!
Всички присъстващи угрижено завъздишаха, само на лицето на следователя се изписа леко изумление и князът, невероятно наблюдателен, реши да обясни:
— Виждам, млади господине… ъъ… Глаголев ли бяхте? Не, Букин…
— Ижицин, ваше високопревъзходителство — подсказа прокурорът, но недостатъчно високо — близо седемдесет и девет годишният московски вицекрал (и така наричаха всемогъщия Владимир Андреевич) беше доста глух.
— Простете на стария човек — добродушно разпери ръце губернаторът. — Та тъй, господин Пижицин, виждам, че сте в неведение… вероятно и по служба не ви се полага. Но щом сме на съвещание… И така — издълженото лице на княза с провисналите кестеняви мустаци доби тържествен вид, — за Възкресение Христово негово императорско величество ще ощастливи с посещението си първопрестолния ни град. Без фанфари и без церемонии — да се поклони на московските светини. Имаме височайше нареждане да не предупреждаваме московчани, защото визитата се тъкми като един вид impromptu. Това обаче не намалява отговорността ни за посрещането, което трябва да е на ниво, и за общото състояние на града. Сутринта например, господа, получих послание от негово високопреосвещенство Йоаникий, московския митрополит. Жалва се владиката, пише, че за Великден в сладкарските магазини е същинско безобразие: витрините и рафтовете са отрупани с кутии и бонбониери с изображения на Тайната вечеря, Кръстния път, Голготата и всякакви подобни. Това е кощунство, господа! Бъдете така добър, уважаеми — обърна се князът към полицейския началник, — още днес да разпространите полицейска наредба, че подобни скверности се забраняват. Кутиите да се унищожат, съдържанието им да се предаде във Възпитателния дом. Да се засладят сирачетата за празника. А дюкянджиите дори да се глобят, че ме излагат пред височайшата визита! — генерал-губернаторът развълнуван нагласи леко накривилата се встрани къдрава перука, искаше още нещо да каже, но се разкашля.