Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 72

— Край — рязко каза чиновникът. — Няма нужда от повече разпити. Лялин, заминавайте в болницата „Утеши скръбта ми“ в Лефортово и ми докарайте на „Тверской“ милосърдния брат Стенич. А Сисуев да отиде до Якиманската крайбрежна улица и да докара фабриканта Бурилин. Спешно.

— Ами словесният портрет на Захаров? — попита Лялин. — Сигур ще се обяви издирване, а?

— Няма — разсеяно отвърна Фандорин и оставил ветерана в пълно недоумение, се забърза към прекрасната си каляска.

В кабинета на „Тверской“ го чакаше Ведишчев.

— Последен ден — строго каза Долгоруковият „сив кардинал“ вместо поздрав. — Трябва да се издири този безмозъчен ингилизин. Да се открие и да се докладва, както му е ред. Иначе нали знаете.

— А вие, Фрол Григориевич, откъде разбрахте за Захаров? — попита Фандорин, но без да се учуди много впрочем.

— Ведишчев е наясно с всичко, което става в Москва.

— Тогава трябваше да ви включим в списъка на заподозрените. Нали слагате вендузи на негово сиятелство и дори му пускате кръв? Значи имате медицински познания.

Шегата обаче бе подхвърлена с мрачен глас, личеше, че чиновникът мисли за друго.

— Ама Анисий, а? — въздъхна Ведишчев. — Лоша работа. Биваше си го тая недорасляк. Голямо бъдеще го чакаше.

— Оставете ме на мира, Фрол Григориевич — отвърна му колежкият асесор, който явно не беше предразположен днес да изслушва съболезнования.

Камердинерът обидено навъси побелелите си вежди и продължи с официален тон:

— Наредено ми е да ви предам, ваше високоблагородие, че графът министър днес си замина за Питер в силно недоволство и преди отпътуването се изказа много остро. Наредено ми е също да попитам скоро ли ще приключи следствието.

— Скоро. Предайте на негово сиятелство, че ми остават още два разпита, трябва да получа една телеграма и да отида нещо да проверя.

— Ераст Петрович, за Бога, до утре ще стане ли? — умолително попита Ведишчев. — Инак всички сме загубени…

Фандорин не успя да отговори, защото на вратата се почука и дежурният адютант докладва:

— Задържаните Стенич и Бурилин са докарани. Изолирани са в отделни стаи, както разпоредихте.

— Първо Стенич — нареди му Фандорин и с брадичка посочи на камердинера вратата. — Започвам първия разпит, Фрол Григориевич, това е, вървете си, нямам време.

Старецът сговорчиво кимна с плешивата си глава и затътри крака. На вратата се сблъска с някакъв чудноват тип — рошав, гърчав, кльощав, — ала не се заплесна подире му, а разпъргави плъстените чехли по коридора, свърна и отключи хранилището.

Но то не беше какво да е хранилище, а с незабележима вратичка в дъното. Тя също се отваряше със специално ключе. Зад нея имаше вграден шкаф. Фрол Григориевич се вмъкна вътре, настани се на стола с удобна възглавница на седалката, безшумно отвори плъзгаща се плоскост и внезапно през едно остъклено прозорче се видя цялата вътрешност на тайния кабинет, чу се леко приглушеният глас на Ераст Петрович:

— Благодаря. Засега ще трябва да ви задържа в участъка. Заради собствената ви безопасност.