Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 61

В кабинета влезе на пръсти Фрол Григориевич Ведишчев, камердинерът на княза, внесе самовара. Седна скромно на крайчеца на стола и направи жест — няма ме, господа детективи, не си хабете скъпоценното внимание за такава дребна риба като мен.

— Да — въздъхна Анисий — Абсолютно непонятно. Как се е вмъкнал при Ижицин?

— Тъкмо това не е било никак трудно. Станало е т-така — Ераст Петрович се разходи из стаята, ръката му с привично движение измъкна броеницата от джоба.

Тюлпанов и Ведишчев чакаха, затаили дъх.

— През нощта, някъде след един и половина, някой е позвънил на вратата на Ижицин. Камбанката на входа е съединена с камбанка в стаята на прислугата. Ижицин е живеел със Зинаида Матюшкина, която му е чистела, грижела се е за дрехите му и според показанията на съседските слуги е изпълнявала и други задължения от по-интимен характер. По всичко личи обаче, че покойният не я е допускал в леглото си, спели са отделно. Което впрочем изцяло отговаря на схващанията му за „к-културно“ и „некултурно“ съсловие. Матюшкина е чула камбанката, наметнала си е шала върху нощницата, излязла е в антрето и е отворила вратата. Била е убита веднага на място с тънко острие в сърцето. След това убиецът безшумно е стигнал през гостната и кабинета до спалнята на стопанина. Онзи е спял, свещта е била угасена — видях я на масичката до леглото. Престъпникът очевидно се е справил на тъмно, което само по себе си е важно, тъй като, нали помните, в стаята беше пълен мрак. С удар на много остро оръжие убиецът е срязал трахеята и артерията на Ижицин, който е спял по гръб. Докато агонизиращият е хриптял и си е затискал с ръце г-гръкляна (видяхте, че дланите и маншетите на нощницата му бяха целите в кръв), престъпникът е изчаквал, барабанейки с пръсти по плота на писалището.

Дори Анисий, който на всичко му беше свикнал, не издържа:

— Прекалихте, шефе, с това барабанене. Вие самият сте ме учили при възстановка на картината на престъплението да не си позволяваме фантасмагории.

— Опазил ме Бог, Тюлпанов, какви фантасмагории — сви рамене Ераст Петрович. — Матюшкина наистина е била доста мързелива прислужничка. Плотът на писалището е потънал в прах и по него има следи — много точици от докосване с възглавничките на пръстите. Проверих отпечатъците. Малко са размазани, но във всеки случай не са на Ижицин… Подробностите по изкормването ги пропускам. Видяхте резултатите от въпросната процедура.

Анисий потръпна и кимна.

— И пак ви обръщам внимание, че при осъществяване на… препарирането Изкормвача някак се е оправил без осветление. Очевидно има рядката дарба идеално да вижда в тъмното. Продължил е, без да бърза: измил си е ръцете на умивалника, забърсал е с парцал калните следи в стаите и в коридора, и то доста щателно. Общо взето, не е действал никак припряно. Най ме е яд, че с вас сме пристигнали на „Воздвиженка“ буквално четвърт час след като убиецът си е тръгнал… — колежкият съветник със съжаление поклати глава. — Това са фактите. Сега въпросите и изводите. Започвам с въпросите. Защо прислужницата е отворила вратата на нощния гост? Не знаем, но са възможни няколко отговора. Бил е познат? Ако да — чий — на прислужницата или на стопанина? Нямаме отговор. Може просто да е казал, че носи спешна телеграма. Според спецификата на работата си Ижицин сигурно е получавал депеши и документи по всяко време на денонощието, така че прислужницата не би се учудила. Така. Защо нейният труп е недокоснат? И още по-интересно; защо е убит мъж — първи такъв случай в практиката му?