Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 60

— Ако Владимир Андреевич ми нареди, ще ви изложа всичко. Ако не получа такова нареждане, предпочитам да запазя конфиденциалност. Имам всички основания да предполагам, че на дадения етап от разследването разширяването на кръга от запознати с подробностите може да доведе до провал на операцията.

— Какво?! — избухна министърът. — Как смеете! Да не сте забравили с кого разговаряте?

Златните еполети на петербуржци се люшнаха от негодувание. Златните плещи на московчани тревожно се снишиха.

— Съвсем не — отговори Фандорин и едва сега погледна столичния сановник. — Ваше сиятелство, вие сте генерал от свитата на негово величество, министър на вътрешните работи и шеф на жандармерийския корпус. А аз съм служител в канцеларията на московския генерал-губернатор и по нито една линия от гореизброените не съм ви подчинен. Упълномощавате ли ме, Владимир Андреевич, да изложа пред г-господин министъра положението на нещата в нашето разследване?

Князът изпитателно погледна подчинения си и изведнъж явно реши: веднъж се мре!

— Моля ви се, Дмитрий Андреевич, драги мой, да си разследва човекът както намира за добре. Аз за Фандорин ви гарантирам, главата си режа. Ами не е ли по-добре сега да закусим по московски? Трапезата ни чака.

— Значи главата — зловещо изсъска Толстов. — Ваша воля. В неделя точно в дванайсет и трийсет ще рапортувам за всичко във височайшето присъствие на негово величество. Включително и за това — министърът се изправи и разтегли в усмивка безкръвните си устни. — Добре, ваше сиятелство, нека закусим.

Важната особа потегли към вратата. Пътем жегна колежкия съветник с изпепеляващ поглед. След него се занизаха високопоставените ведомствени лица, които заобикаляха Ераст Петрович на възможно най-голямо разстояние.

— Какво ви става, миличък? — прошепна губернаторът. — Да не сте луд? Това е Толстов! Отмъстителен и злопаметен. Ще ви съсипе, ще ви направи живота черен. Изобщо няма да мога да ви защитя.

А Фандорин пошепна право в ухото на възглухия си патрон:

— Ако до неделя не приключим случая, все едно ще ни натирят оттук и вас, и мен. А колкото до отмъстителността на графа, не се безпокойте. Видяхте ли му цвета на лицето? Няма да се възползва от своята злопаметност. Много скоро ще рапортува не пред височайшето присъствие, а пред Най-височайшето.

— Всички сме пътници — набожно се прекръсти Долгорукой — Имаме само два дни. Направете всичко възможно, миличък. Ще се справите ли, а?

— Дръзнах да предизвикам недоволството на този сериозен г-господин по съвсем извинителна причина, Тюлпанов. Просто нямаме версия. Убийството на Ижицин и прислужницата му Матюшкина изцяло променя картинката.

Фандорин и Тюлпанов седяха в кабинета за секретни заседания, разположен в едно от по-уединените кътчета на генерал-губернаторската резиденция. Най-строго беше наредено да не бъдат обезпокоявани. На масата с опънато зелено сукно бяха натрупани книжа, а в приемната оттатък затворената врата неотлъчно дежуреха личният секретар на негово сиятелство, старши адютантът, офицер от жандармерията и телефонист с преки линии до канцеларията на главния полицейски началник (уви, бивш), Жандармерийското управление и окръжния прокурор (засега все още настоящ). Всички ведомства имаха заповед всячески да съдействат на колежкия съветник. Владимир Андреевич лично пое страховития министър — за да не им се мотае в краката.