Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 59

Долгорукой свали ръка от ухото си, примлясна, бухна мустаци и попита:

— И кога, ваше сиятелство, ще докладвате на, негово величество за възмутителното престъпление?

Министърът примижа да вникне в скритите мотиви на уж простодушния въпрос.

Вникна, оцени ги, подсмихна се леко:

— Обикновено на Разпети петък от сутринта императорът се отдава на молитви и всички държавни дела освен нетърпящите отлагане остават за неделя. Вдругиден преди великденския обяд ще преклоня коляно пред негово величество със смирения си доклад.

Губернаторът кимна удовлетворен:

— Убийството на придворния съветник Ижицин и неговата чистачка при цялата възмутителност на злодеянието надали може да се отнесе към нетърпящите отлагане държавни дела. Дмитрий Андреич, нали не бихте откъснали от молитвите негово величество заради подобна мерзост? Надали и вие самият ще заслужите похвала… — със същия невинен вид додаде князът.

— Не бих. — Засуканите прошарени мустаци на министъра мръднаха в иронична усмивка.

Князът въздъхва, понапери се, извади табакерата, смръкна енфие.

— Е, до неделя сутрин, уверявам ви, всичко ще бъде разкрито и свършено, а злодеят изобличен. Ааапчи!

Лицата на московчани изразиха плаха надежда.

— Наздраве — мрачно каза Толстов. — Ще прощавате, но отде тази увереност. Следствието е опропастено. Чиновникът, които го водеше, е убит.

— При нас в Москва, драги мои, най-важните разследвания никога не се водят само по едно направление — назидателно рече Владимир Андреевич. — За целта имам специален чиновник, мое доверено око, известния ви колежки съветник Фандорин, ваше високопревъзходителство. Той е близо до залавянето на престъпника и в най-скоро време ще приключи със случая. Нали, Ераст Петрович?

Князът величествено се извърна към седналия до стената колежки съветник и само острият взор на чиновника за специални поръчения можеше да прочете отчаянието и молбата в изпъкналите воднисти очи на началството.

Фандорин стана и след кратка пауза монотонно произнесе:

— Тъй вярно, в-ваше сиятелство. Точно в неделя мисля да приключа.

Министърът го погледна изпод вежди:

— „Мислите“ ли? Я по-подробно. Какви са вашите версии, изводи, предполагаеми мерки?

Ераст Петрович, без да се обърне към графа, продължи да гледа само генерал-губернатора: