Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 48

Анисий изпуфтя, мръдна прочутите си уши, мислено се извини на шефа за своеволието и разказа на Ижицин за вчерашния следствен напредък. Да не си въобразява, да знае, че освен „касапската“ му версия има и други, по-сигурни.

Леонтий Андреевич го изслуша внимателно, нито веднъж не го прекъсна. Нервното му лице първо почервеня, после пребледня, накрая цъфна на петна и очите му пиянски помътняха, станаха като на пиян.

Когато Тюлпанов свърши, следователят облиза с белезникав език дебелите си устни и бавно повтори:

— Акушерка нихилистка? Превъртял студент? Богаташ куку? Тъй-тъй… — скочи от стола, запрепуска из стаята, разроши си косата и съсипа идеалната си прическа. — Превъзходно! — викна той и спря пред Анисий. — Много се радвам, Тюлпанов, че решихте откровено да ми сътрудничите. Как може да има тайни между свои, та не вършим ли обща работа?!

Анисий усети студена тръпка в сърцето си — ох, защо се раздрънка! А следователят не млъкваше:

— Добре, ще пробваме. Касапите ще ги арестувам, разбира се, но засега ще останат в килията. За начало ще обработим вашите „медици“.

— Как така ще ги „обработите“? — паникьоса се Анисий и пред очите му сякаш изникнаха милосърдният брат и докторката. — С „наденичката“ ли?

— Не, с такива хора има друг подход. — Следователят поразмисли, сам си кимна и изложи новия план. — Значи ще действаме така. За образованите хора, Тюлпанов, се прилага друга метода. От обучението човек омеква душевно, става по-чувствителен. Ако нашият колач е човек от обществото, той е вампир: денем е като всички, най-обикновен, а нощем в миг на престъпна възбуда в него все едно се вселява бяс. Точно това ще използваме. Ще ги прибера както са обикновени и ще им представя свършеното от върколака. Ще видим с цялата си чувствителност дали ще понесат картинката. Сигурен съм, че виновникът ще рухне. Посред бял ден ще види какви ги върши друго го му „аз“ и ще се издаде, непременно ще се издаде. Въпрос на психология, Тюлпанов. Решено. Ще направим следствен експеримент.

Анисий изведнъж си спомни как милата му майчица, когато беше малък, му разказваше една приказка и тъжно припяваше жалбите на Петлето: „Носи ме Лиса отвъд сини гори, отвъд високи планини, в дълбоки пещери…“

Лоша работа, шефе, много лоша.

Анисий не участва в „следствения експеримент“. Седна в кабинета на Захаров и за да не мисли за допуснатата грешка, взе да чете оставения на бюрото вестник — безразборно, всичко наред.

В днешния „Московские ведомости“, 6 (18) април, пишеше следното:

Завършено строителството на Айфеловата кула

Париж. Агенция Ройтер съобщава, че тук най-сетне е завършено строителството на гигантското и абсолютно безполезно съоръжение от чугунени пръти, с което французите искат да смаят посетителите на Петнайсетото световно изложение. Опасното начинание предизвика закономерно безпокойство у местните жители. Как може над Париж да стърчи такъв гигантски фабричен комин, който със смешната си височина да принизява всички прекрасни монументи в столицата? Опитни инженери изразяват съмнение дали толкова висок и сравнително тесен градеж, чиято основа е близо три пъти по-малка от височината му, ще може да устои на силен вятър.