Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 47

Следователят по тежки престъпления така разду ноздри, че очевидно цялата работа отиваше към шумен процес, големи награди и главозамайващ напредък в кариерата.

— Вие, Тюлпанов, сте млад човек. Вашето бъдеще е в собствените ви ръце. Заложите ли на Фандорин, ще останете с пръст в уста. А поработите ли с мен по случая, няма да ви забравя. Вие сте съобразителен и оправен младеж. Такива помощници ми трябват.

Анисий отвори уста да даде достоен отпор на нахалника, но Ижицин пердашеше напред по темата:

— От седемнайсетте интересуващи ни касапи четирима са татари и трима са чифути. Те са първите заподозрени. Но за да не ме упрекнат в предубеденост, ще ги арестувам всичките. И ще поработя с тях както трябва — той се усмихна хищно и потри ръце. — Значи така. Първо на първо ще дам на друговерците осолено месо, защото православните пости за тях не важат. Свинско не ядат, затова ще наредя да им дадат говеждо — ние зачитаме чуждите обичаи. А на православните ще дам солена риба. И никаква вода. И никакъв сън. Като изкарат една нощ с вой и рев, на сутринта, за да не се оклюмат, ще започна да ги привиквам един по един и мойте момчета ще ги просветят с „наденичката“. Знаете ли какво е „наденичка“?

Тюлпанов слисан поклати глава.

— Чудесно изобретение: чорап, пълен с мокър пясък. Не оставя следи, а здравата респектира, особено като ги отпочнеш по бъбреците и други болезнени места.

— Леонтий Андреевич, та вие сте завършили университета! — ахна Анисий.

— Именно. И затова знам кога се действа по правилата, а кога общественият интерес позволява правилата да се пренебрегнат.

— Ами ако версията ви не е вярна и Изкормвача изобщо не е месар?

— Месар е, какъв ще е — сви рамене Ижицин. — Мисля, че ви разясних достатъчно убедително.

— Но може да си признае не виновният, а някой по-малодушен. Тогава истинският убиец ще остане ненаказан!

Следователят най-нахално си позволи покровителствено да го потупа по рамото.

— Предвидил съм го. Разбира се, неблагоприятно би било днес някой Моше или Абдул да увисне на въжето, а след някой и друг месец полицията пак да открие изкормена шафрантия. Случаят е по-специален, от сферата на държавните престъпления. Отменено височайше посещение — това не е шега работа! Затова са допустими извънредни мерки — Ижицин така стисна юмрук, че ставите му изпукаха. — Един ще увисне на въжето, а останалите шестнайсет заминават по етапния ред. Тайно, без разгласяване. В студен безлюден край, дето няма кого толкова да колят. Пък и тамошната полиция ще ги надзирава.

„Планът“ на напористия следовател вкара в шок Анисий, макар че ефективността на подобни мерки изглеждаше безспорна. Началството предвид пристигането на страховития граф Толстов можеше в суматохата да одобри инициативата му и животът на толкова много невинни хора ще бъде стъпкан и унищожен. Как да му попречи? Ех, Ераст Петрович, къде изчезнахте сега?