Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 32

Вървеше прекрасно и дори успя да се изчерви сконфузено, но в този миг Несвицка го изненада — здраво го хвана за рамото и го обърна с лице към светлината:

— Я да видя, този поглед ми е познат. Май сте господин копой? С много фантазия сте взели да работите, дори сте намерили идиотка, а? Защо не ме оставите на мира? Сега ще ме заядете заради непозволената практика? Но господин директорът знае за нея — и с отвращение го отблъсна.

Тюлпанов си потърка рамото — ама че клещи! Сонка уплашено се притисна до брат си и се разхленчи. Анисий я погали по главата:

— Не се плаши, леличката се шегува, забавлява се. Тя е добра, тя е докторка… Елизавета Андреевна, заблуждавате се. Аз работя в канцеларията на негово сиятелство генерал-губернатора. На ниска длъжност, разбира се. Тъй да се каже, девета дупка. Тюлпанов, губернски секретар. Имам документи. Да ви ги покажа ли? Няма ли нужда? — и плахо сви рамене, свенливо се усмихна.

Екстра! Несвицка се засрами, а това е най-добрият начин да накараш „лъвица“ да се разприказва.

— Извинявайте, все ми се привиждат… Разберете ме… — с треперещи ръце извади цигара, запали от третата клечка. Много е „желязна“, няма що. — Извинете ме, че така лошо си помислих за вас. Зле съм с нервите. Пък и тази Ермолаева… Да, вие спасихте Ермолаева, бях забравила… Нека да ви обясня. Не знам защо, но ми се ще да ме разберете…

Ще ви се да ми обясните, госпожо, мислено и отговори Анисий, защото сте „лъвица“, а пък аз се държа като „зайче“. „Лъвиците“ най си пасват с такива кротки, беззащитни „зайчета“. Психология, Лизавета Андреевна.

Но едновременно със задоволството Тюлпанов изпита и някакво нравствено неудобство — не че е копой, но все пак наистина е от криминалната полиция и наистина използва за прикритие непълноценната си сестра. Права е докторката.

Тя допуши с няколко бързи дръпвания цигарата, запали втора. Анисий чакаше, примигваше жално.

— Вземете — Несвицка му побутна кутията.

Тюлпанов фактически не пушеше, но „лъвиците“ обичат да им се подчиняваш, затова запали, глътна дима и се разкашля неудържимо.

— Да, силни са — кимна докторицата. — Навик. На Север тютюнът е серт, а без тютюн не се издържа лете — комари, насекоми.

— Вие от Север ли сте? — наивно попита Анисий и несръчно изтръска пепелта.

— Не родена съм и съм израснала в Петербург. До седемнайсет години бях мамино детенце. Ана седемнайсет пристигнаха с кабриолети хора в сини униформи, взеха ме от мама и ме затвориха в единична килия.

Несвицка говореше отривисто. Ръцете й вече не трепереха, гласът й стана рязък, очите й се присвиха враждебно — но личеше, че лошото й чувство не беше насочено към Тюлпанов.

Сонка седна на стола, облегна се на стената и прихърка, изтощена от впечатленията.

— Но защо? — пошепна „зайчето“.

— Защото се познавах с един студент, който веднъж е бил в един дом, в който понякога се събирали революционери — горчиво се усмихна Несвицка. — Точно преди това се извърши поредният атентат срещу царя, та сметоха всичко наред. Докато разследват, изкарах две години сама в килията. На седемнайсетгодишна възраст. Не знам как не полудях. А може и да съм… После ме пуснаха. Но за всеки случай, за да ме предпазят от неподходящи познанства, ме изселиха с административно решение. В село Заморенка, Архангелска губерния. Под надзор. Така че не се сърдете за мнителността ми. Имам по-специално отношение към сините униформи.