Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 33

— А къде сте учили медицина? — съчувствено поклати глава Анисий.

— Отначало в Заморенка, в земската болница. Трябваше някак да се издържам, затова станах милосърдна сестра. И разбрах, че ме тегли медицината. Само в нея има смисъл… После попаднах в Шотландия, учих медицина, бях първата жена в специалността хирургия — и там жените нямат много права. Станах добър хирург. Имам твърда ръка, никога не ме е плашила кръвта, не ме отвращават човешките вътрешности. Дори откривам в тях своеобразна красота.

Анисий усети стягане в стомаха.

— И умеете да оперирате?

Тя снизходително се усмихна:

— Мога да ампутирам, мога да правя коремни операции, мога да изрязвам тумори. А вместо това от колко месеца вече… — и ядно махна с ръка.

„Колко месеца“ какво? Вадя червата на курвите в тъмни бараки?

Евентуални мотиви?

Тюлпанов скришом разглеждаше грозното и дори грубо лице на Несвицка. Болезнена омраза към женското тяло? Много е възможно. Причини: собствената й физическа непривлекателност, неуреденият личен живот, принудителното изпълнение на омразни акушерски задължения, ежедневната среща с пациентки с щастлива съдба. Какви ли не. Не е изключено и неявно умопомрачение вследствие на понесената несправедливост и затварянето в единична килия на съвсем крехка възраст.

— Добре, да я видим сестра ви. Какво съм се разприказвала, съвсем нетипично за мен.

Свали си пенснето, уморено разтри носа си със силни пръсти, после разтри и висулката на ухото си и Анисий естествено си помисли за зловещото ухо.

Как ли е шефът? Дали е успял да засече изпращача на „бандерора“?

* * *

И пак е вечер, благословеният мрак ме прикрива с тъмното си крило. Вървя край железопътния насип. Странно вълнение бушува в душата ми.

Странно как ме изважда от релси видът на познайници от предишния живот. Те са се променили, някои дори са неузнаваеми, за мен да не говорим.

Изпълват ме спомени. Глупави, ненужни. Сега всичко е друго.

На прелеза пред бариерата е застанало просякинче. Дванайсет-тринайсетгодишно. Трепери от студ, ръцете й червени и напукани, краката й омотани в някакви дрипи. Ужасно, просто ужасно лице: гноясали очи, посинели устни, носът й тече. Нещастна, уродливо човешка рожба.

Как да не я съжаля? И това уродливо лице може да се направи прекрасно. Дори няма нищо за правене — трябва просто да се разкрие истинската му Красота.

Тръгвам подир малката. Спомените не ме тревожат повече.

Състуденти

5 април, Велика сряда, през деня и вечерта

След като отпрати помощника си по задачи, Ераст Петрович се подготви за съсредоточен размисъл. Случаят не беше никак лесен. Можеше да му помогне внезапно озарение, значи трябваше да се започне с медитация.