Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 21

Борис Акунин

Анисий кимна.

— Има ли голяма вероятност в Европа по едно и също време да се появят двама маниаци, които действат по абсолютно еднакво и до най-малките подробности предначертание?

Анисий поклати глава.

— Тогава и последният въпрос, преди да пристъпим към същината. Достатъчно нищожна ли е току-що упоменатата вероятност, та изцяло да се съсредоточим на основната версия?

Две кимания, тъй енергични, че прословутите уши се полюшнаха.

Анисий замря в очакване сега пред очите му да стане чудото: от нищото, от мъглата и лапавицата, ще изникне цялата стройна версия — с методика на диренето, план на следствените действия, а може би дори с конкретни заподозрени.

— Да теглим чертата. Джек Изкормвача по някаква неизвестна засега причина пристига в Москва и много решително се залавя да унищожи тукашните проститутки и просякини. Това първо — за по-убедително шефът преметна едно зърно на броеницата. — Пристигнал е през ноември миналата година. Т-това второ (трак!). През последните месеци непрестанно е бил в града и даже да е напускал, е било за кратко. Това трето (трак!). Той е медик или е учил медицина, защото е овладял хирургическия инструмент, умее да го ползва и да анатомира. Това четвърто — последно щракване и шефът прибра броеницата в джоба на халата си, което подсказа преход от теоретичния етап към практическия. — Както виждате, Тюлпанов, задачата не изглежда чак толкова трудна.

Анисий засега не виждаше такова нещо и затова се въздържа от кимване.

— Какво толкова? — учуди се Ераст Петрович. — Достатъчно е да проверим лицата, които са пристигнали в този определен период от Англия в Русия и са отседнали в Москва. И то не всички, а само хора, които по един или друг начин са свързани или са били свързани по-рано с медицината. Нищо повече. Ще се учудите да разберете колко се стеснява кръгът.

Колко просто наистина! Москва не е Петербург, колко ли медици може да са пристигнали в първопрестолния град от Англия през ноември?

— Тогава давайте спешно да проверим регистрацията на пристигналите в полицейските участъци! — скочи Анисий, готов незабавно да се хваща на работа. — Двайсет и четири проверки — и готово! Точно там в регистрационните книги ще го открием!

Ангелина беше пропуснала началото на Фандориновите разсъждения, но после слушаше много внимателно и зададе съвсем уместния въпрос:

— Ами ако този ваш убиец е пристигнал и не се е регистрирал в полицията?

— Не ми се вярва — отвърна шефът. — Той е разсъдлив човек, има дълги периоди с постоянно местожителство и свободно пътува из Европа. Защо ще рискува да наруши изискванията? Не е политически терорист, не е избягал каторжник, а маниакален садист. При маниаците цялата агресия избива в болезнената им „идея“ и за нищо друго нямат сили. Обикновено са тихи и незабележими хорица, човек никога не би се досетил какъв ужасен ад е в главите им… Седнете, Тюлпанов, не се налага никъде да препускате. Какво съм правил според вас цяла сутрин, докато вие се занимавахте с покойниците? — той взе от писалището няколко листчета, изписани с школуван писарски почерк. — Телефонирах на участъковите полицейски началници и ги помолих да ми предоставят регистрационни сведения за всички пристигнали в Москва направо от Англия или от някое междинно място. За всеки случай проверих и ноември, и декември — да сме по-сигурни: ами ако се окаже, че Роуз Майлет все пак е била убита от нашия Изкормвач, а декемврийската ви находка, напротив, е дело на някой нашенски главорез? Трудно е да се направи точно патоанатомично заключение за труп, лежал цели пет месеца в земята, ако ще и замръзнала. Виж, двата ви декемврийски трупа — това си е сериозна улика.