Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 13

Благодарение на сладкодумния пазач, домораслия философ, му се разкри идеята, която богато възнагради безполезното му пребиваване на гробището.

Ето как стана това.

Привечер към шест-седем вкараха в моргата последния от четиринайсетте трупа. Бодрият Ижицин, предвидливо екипиран с ловджийски ботуши и гумирана пелерина с качулка, повика мокрия Анисий да види резултата от ексхумацията. В помещението за аутопсии Тюлпанов стисна зъби, укрепи с мазол сърцето си и успя да обходи маса след маса, като оглеждаше отблъскващите покойници и слушаше резюмето на експерта.

— Тези трите хубавици да ги връщат обратно: номера втори, осми, десети — небрежно сочеше с пръст Захаров. — Недоглеждане на гробарите. Не ми е работа. Аз се занимавам само с такива, дето са на специален отчет, другите Грумов ги реже. Ама като се натаралянка, пише на пияна глава каквото му падне воистине.

— Какво говорите, Егор Вилемович — изблея обиден козлобрадият асистент. — Ако и да си позволявам да поемам спиртни напитки, то е в минимално количество, колкото за укрепване на здравето и разбитите нерви. Грях ви на душата, ей Богу.

— Хайде де — отпъди го с жест грубият доктор и продължи отчета. — Номера първи, трети, седми, дванайсети и тринайсети също не са по вашия въпрос. Класика: „с ножка в ребрата“ или „с чекийка в зурлата“. Чиста работа, нищо извратено. Я ги разкарайте и тях — Егор Вилемович издуха кълбо лют пушек от лулата, нежно потупа подпухнал синкав труп по разпраното шкембе. — А тази Василиса Прекрасна и другите да останат. Трябва да проверя доколко прецизно са ги кълцали, остър ли е бил ножът и прочее. На пръв поглед бих си позволил да предположа, че номера четвърти и четиринайсети са били в ръчичките на нашия човек. Само че може да е бързал или някой да го е стреснал, та му е попречил да си изпипа докрай любимата занимавка — докторът се ухили със стисната между зъбите лула.

Анисий ги свери по списъка. Всичко съвпада; четвъртата е просякинята Маря Кривата от „Малий Трьохсвятски“, четиринайсетата — проститутката Зотова от „Свинински переулок“. Същите, за които разказа полицейският началник.

Ижицин, безстрашен човек, не се умири след думите на експерта, а незнайно защо реши да препровери. Едва не се завираше в отворените рани, задаваше най-обстойни въпроси. Анисий му завидя за самообладанието, засрами се от собствената си безполезност, но не можа да си измисли никакво занимание.

Излезе навън, където пушеха копачите.

— Как е, пане, заслужаваше ли си копането? — попита Пахомич. — Или още ще копаме?

— Ба, още — весело отговори Анисий. — Изкопахме ги всички. Чак ми е чудно. В цяла Москва за три месеца са заклани толкова малко жени от занаята. А вестниците пишат, че градът ни е опасен.

— Как толкоз малко — изхили се пазачът. — Има си хас. Тие са само дек са с имена. А които ги карат без имена, тех ги фърляме у рововете.