Читать «Двубоят» онлайн - страница 4

— Хайде да не си губим времето с празни приказки, а да започваме — предложи българинът.

— Съперник, отправи първия въпрос — нареди Водещият двубоя.

— Да живееш или да не живееш? — прозвуча в ефира превод на билиони езици и още толкова усещания. — Кое е по правилно? Съобразил съм въпроса със житейските мъдрости от твоята зона на космоса.

Съперникът явно се беше подготвил, докато Радой, облечен в халата си за баня изглеждаше като невинен младенец.

— Предпочитам първото, повече ми харесва, докато все още не съм ви затрил всичките.

— Съперник, продължавай нататък — подкани Водещият. — Първият отговор се зачита.

— Да бъдеш или да не бъдеш?

— Я стига си ме будалкал. Повтаряш предишния въпрос — отвърна Радой.

— Да обичаш или да не обичаш? — попита съперникът, който не се забелязваше наоколо.

— Обичам тези, които ме обичат. Останалите ги мразя — заяви твърдо българинът. — Карай нататък.

— Правилен отговор — отбеляза Водещият. — Съперник, продължавай с въпросите. Можем и да не стигнем до седем, регламентът го позволява.

— Ще върнеш ли света в първоначалното му състояние, чрез шантавата си теория?

— Ако можех, веднага бих го направил, само за да не слушам тъпите ти въпроси. Впрочем къде си се скрил и какво представляваш? Предлагам на Водещия да не се прави на ударен, а да те покаже.

Три метровият рептилообразен, седнал нещо като трон в Залата го изгледа свирепо, но изглежда прие предложението. Радой реши, че трябва да се изрази по-внимателно.

— Искам да разговарям директно с прекия си съперник — уточни той. — Мисля, че имам това право.

— По принцип е така. Ще ти предоставя тази възможност, но не зная дали ще ти стане приятно.

— Не ми беше и когато ме измъкнахте от банята.

— То представлява подобен на пиявица организъм, естествено според критериите на вашата фауна. Не съм сигурен дали външният му вид няма да предизвика чувство на отвращение, а това няма да е добре за зрителите. Трябва да добавя, че не се храни с кръв, а с илюзиите на други разумни обитатели на неговата планета, и понеже е прекалило с консумацията им, затова се намира тук.

— Настоявам да го видя — упорито заяви Радой.

Съществото, което се появи приличаше на кошмар от сънищата му. Върху зеленикаво-синкавото му тяло, покрито със слуз се извиваха множество тънки пипалца. Това нещо беше неговият съперник. Независимо, че под отвратителната му външност се криеше достатъчно разум.

— Искам да задам следващ въпрос — заяви то хладнокръвно, ако изобщо притежаваше кръв. — Как определяш приоритета в квазматиловите ни ендолагии?

— Протестирам! Не съм подготвен по темата. Тук има ли Водещ или няма? — възмути се Радой.

— И ти можеш да зададеш подобен въпрос, а той вероятно ще реши изхода на двубоя — отвърна рептилообразнато. — От направените справки си изясних, че във вашето спортно състезание, наречено „професионален бокс“, не винаги дванайсетия рунд е бил решаващ.