Читать «Двубоят» онлайн - страница 2

«Хляб и зрелища» — казала по някое време някаква историческа личност в изследваната от мене зона на космоса, която живеела на една от периферните планети на някаква галактика. На същата тази планета в някакъв период на развитие заменили нещата за звукозапис, наречени «грамофонни плочи» с «компактдискове». Тъй като нейните жители били способни да улавят звукова информация чрез слуховите си рецептори, тя обикновено им доставяла наслада и намалявала собствената им агресивност. Но те доста бързо разбрали новата стерилност на звуците, в които отсъствували нюанси и емоции. Поради този факт, те се изнервили и направили сто-двеста войни, последната от които едва не се оказала фатална за планетата им.

Впрочем те я наричали Земя. Опитът на живеещите по повърхността й разумни същества бил пренесен в сърцето на бялото джудже АКН-93 и съхранен дълги години в собственото му информационно поле, макар и досега да не се знае кой точно го е направил. От този източник научаваме, че след като осъзнали глупостта си, земните жители отново започнали да произвеждат грамофонни плочи, а произведените до тогава компактдискове били унищожени с примитивни машини, които ги размазвали по повърхността на планетата. От получените сведения се изяснява, че производството им се прекратило.

Това довело до известно успокоение на тези същества, но не успяло да притъпи първичните им инстинкти, въпреки че след няколко стотин техни години, те започнали да гледат предаванията по световната мрежа, които първоначално оказали пагубен ефект върху тях.

Някой си, който твърдял че е българин, макар че националностите по онези времена се смятали за изчезнали, умирайки от скука създал страшна теория, която целяла да върне света към първоначалната му точка на развитие.

Теорията му била много гадна, но тя представлявала реална заплаха за всички зрители на Световната мрежа. В нея единствено липсвал елементът на «пусковото й въздействие». С твърденията на този българин неумолимо бил доказан законът за «инвертните процеси», чиито постулат бил, че «след като нещо е пръкнало, то много лесно може да се върне в изходната си форма». Според нея «Големият взрив» бил недоглеждане на Твореца, а не глобално космическо явление. Но всичко било в състояние да се оправи и нещата да станат такива, каквито са били. И въпреки, че въпросният индивид отправил теоретична закана към някаква част от космоса, именно в този негов сектор намерили приложението му като участник в двубоите, предавани по Световната мрежа. Оставало да му намерят съперник.

Този българин се казвал Радой — много рядко срещано име в дадената галактика, същевременно нетипично за собствената му епоха“.

Запаметил достоверността на изложеното: Кхуп от кълбовидната конгломерация МСХ-8, професионален историк и същевременно телепат.