Читать «Двубоят» онлайн - страница 3

Персонален индекс: /пи/

/труден за идентификация/

Извадка от неговите задълбочени изследвания „Възгледи за вселената“

ІІ. Това, което в действителност стана.

През този ден Радой се събуди с чувството, че всичко около него е така, както трябва да бъде. Навън птичките пееха песните си, комуникационното пространство на холобокса се намираше на мястото си, по зелената трева пред къщата му се разхождаха фазани и зелената светлинка на пулта до главата му показваше връзка със Световната мрежа. В този момент той не знаеше, че изследователят на галактики Кхуп някога ще се заинтересува от него и някой от друга зона на космоса ще го предизвика на двубой. Но съвсем скоро узна.

Двубоите, предавани по Световната мрежа бяха започнали отскоро и ставаха все по-интересни. Зрителите в Залата интензивно предаваха собствените си преки усещания и излъчваната емисия не съдържаше елементи на стерилност, а беше форма на пряк контакт с разумните обитатели на космоса. Реакциите на съперниците също се регистрираха. Тяхната битка се състоеше в правилни отговори на седем зададени въпроса, очаквани от билиони зрители. Поставили сензорните си регистратори, те тръпнеха пред холобоксовете си, с надежда за неповторими усещания.

Радой разбра, че е нов избранник, в момента, в който беше телепортиран в Залата. Създадената от него теория го правеше потенциално опасен за вселената и благодарение на Кхуп, той беше попаднал в полезрението на журито на двубоите. Самата теория сякаш напираше да се докаже и светът като че ли искаше да възвърне първоначалното си състояние, но още не беше настъпил подходящия момент.

Той току-що се беше изкъпал, мокрите петна по халата му го доказваха. Сега стоеше пред централния пулт за мигновена междугалактическа връзка и по краката му все още се стичаха капчици вода. Докато мократа му коса бавно съхнеше, длъгнестият му череп беше обхванат от мрачно предчуствие. Двубоите не бяха лесно нещо.

— Да започваме — сепнаха го думите на Водещия. — Нещастнико, наясно ли си защо се намираш тук?

— Не съвсем — замаяно отвърна Радой — Отмъкнахте ме от банята.

— Ти ли си съществото, наречено човек, което теоретично решило да ни унищожи?

— Аз съм, и какво от това? Само стигнах до извода, че всички явления във вселената са обратими.

— И затова реши да ни натикаш обратно в задника на времето, така ли? Теорията ти щеше да намери последователи, а техните усилия да я превърнат в практика щяха да ни накарат да изчезнем.

— Защо непременно да изчезнете? Събитията във времето са циклични, все някой ден щяхте да се появите.

— Заради тази проявена ерес, те призовавам към всемирен двубой. Теорията ти е извънредно опасна. Ако загубиш битката, паметта ти ще бъде разградена. Такова е условието, в противен случай няма да има тръпка за зрителите.

— Какво ще правя?

— Ще отговаряш на седем въпроса, зададени от противника ти. Всеки неправилен отговор води до частично разграждане. Впрочем и ти можеш да зададеш един въпрос. Съперникът ти ще бъде мекотело от планета в зоната на съзвездие Граг, наблюдавано от неговата галактическа ос. И то си има своите трески за дялане, но е достатъчно начетено. Ако не се беше занимавало с глупости, нямаше да се намира тука. Провали ли се, го очаква същата участ.