Читать «Двубоят» онлайн

Христо Пощаков

Двубоят

І. Из информационните бележки на мастития историк Кхуп — гъбообразно същество от кълбовидната галактика МСХ-8 и между другото професионален телепат.

„Тогава, както и сега, тази зала била изпълнена от представители на откритите в космоса цивилизации. За някой представител от друга част на вселената би изглеждало като нещо анахронично за времето си. Но не било така, защото присъствуващите искали да усетят «ефекта на присъствието».

В описаната зона на световното пространство ритуалите и представленията, приключенията и завоюването на нови светове се предавали по местната Световна мрежа, която предлагала пълна автентичност на изображението и превъзходна сензорна комуникация с билиардите си клиенти в този ареал от космоса. Тя била напълно пригодена за техните възприятия и предаванията се възприемали напълно от сетивните им органи. Ретранслацията била мигновена и се осъществявала благодарение на ефекта на «не-времето», открит от тамошнити изтъкнати учени.

Но в нея отначала не всичко било наред. «Ефектът на присъствието» се изплъзвал от техните очни, чувствени и мирисни рецептори, дори от сетивността на ганглиите им или центровете за усетен контакт, както и от микрочиповете за регистрация на лептонно ниво, присъщи на някои от представителите на машинни цивилизации. Той започнал да става основен проблем за всички антропоидни, паякообразни, амфибии, каменоядни, рептилии и всички други обслужвани от Световната мрежа.

Преди епохата на всеобщото включване в Разума на този сектор от космоса, повечето от изброените представители на тези цивилизации били на път да се избият взаимно и нещата изглеждали донякъде ясни. По-силният, с по-голяма технологична мощ унищожавал по-слабия. И това продължило до масовото усвояване на нулеви енергии, докато най-сетне се разбрало, че безразборното им използуване ще доведе зоната им на обитание до изходно състояние, предшествуващо «големият взрив».

Тогава по-умните галактически раси създали Световната мрежа и по-глупавите се включили в нея, но липсата на «ефект на присъствие» скоро оказала влияние върху всичките. Това не станало веднага, а постепенно. Отначало всички създания от обвързаната с мигновена комуникация част на вселената били доволни. Да гледаш саги за бивши битки на креги от съседни планети било забавно, а режисурата на предаванията била гениална. Да прибавиш в тях своето виртуално участие било още по-вълнуващо. Но до известен момент, докато не настъпи насищане на сетивата.

След установяването на това явление всяко следващо предаване изглеждало скучно, понеже в тази умиротворена зона на света не съществували войни и изглежда нищо по-особено нямало да се случи. Забраните на тяхната Световна конвенция водели до поява на лоши настроения. И когато ефекта на скуката придобил глобален мащаб, измислили двубоите по мрежата, предназначени да оцветят емоциите на зрителите, за да ги предпазят от вредното й въздействие. Не било кой знае какво, но чувството за присъствие доставяло нов вид усещания, чрез собствената си автентичност. Под всеки стол, ложе, пръст или вода за пристигналите в Залата се поставяли устройства, регистриращи директните им реакци, които заедно с картината се излъчвали в Световното пространство. Обитателите му възприемали получената непосредствена информация и изглежда ставали по-доволни.