Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 143

— Япония е моята родина.

— Може би — отвърна тя. Умно и открито, лицето й сякаш плуваше в здрача. Един фар на разума сред вълните на полуделия свят. — Вероятно си от хората, които не могат да имат само една родина. Някои хора просто са устроени така… Усещам носталгията ти, Никълъс. Давам си сметка колко много ти липсва онзи, другият свят…

— Сега дори нямам време да мисля за него.

— Не се знае. Може би ще се озовеш там далеч по-скоро, отколкото допускаш…

Той втренчено я погледна:

— Аз наистина трябва да замина. При това скоро! Американският ни филиал все още няма президент. Терънс Макнотън — моят могъщ лобист във Вашингтон, действително е провел серия от сондажи в тази посока, но последните интервюта трябва да проведа лично… Чудно ми е как си разбрала това!

Тя се засмя, ръката й се вдигна нагоре съвсем по детски:

— Просто откликвам на това, което се излъчва от теб.

— Дори и да е така, аз все пак не зная дали ще намеря време за подобно пътуване. Нещата в „Сато“ не вървят добре, безпокои ме нарастващото влияние на този Канда Тьорин, който е успял да влезе под кожата на Нанги-сан…

Преминаха в хола. Коей дръпна завесите и градът блесна в краката им с цялото си великолепие. Седнаха един до друг на дивана, ръцете им се докоснаха. Две нежни животни, увити в меката пелена на нощта.

— Ти май не изпитваш доверие към него…

— Честно казано, не зная какво да мисля — отвърна Никълъс. — В компанията има нещо гнило и за момента подозренията ми са насочени именно към Тьорин… Същевременно си давам сметка, че мнението ми е пристрастно, тъй като изпитвам ревност от близостта му с Нанги-сан.

— Значи е време да си поговориш отново с него.

— Сърдечният му удар е бил далеч по-тежък, отколкото ни беше казано — въздъхна Никълъс и разклати празната чаша от препечена глина върху дланта си. — Възстановява се, но ще му трябва време… Освен това продължава да настоява да вярвам на Тьорин…

— Следователно и двамата стават съмнителни…

— На теория е така, но на практика… — Никълъс горчиво поклати глава, после я погледна в очите: — Продължавам да имам чувството, че става нещо, за което нямам никаква представа…

Показалецът на Коей докосна челото му:

— Тук, с танжинското си око?

— Да.

— Значи си прав — отсече с лека въздишка тя. — От друга страна, годините напредват, скъпи… И времето ти става все по-ценно… Въпреки това мисля, че Нанги-сан заслужава да му дадеш необходимото време. — Пръстите й изгладиха бръчките върху челото му, устните й леко докоснаха бузата му. — Не гледай толкова объркано. Вече знаеш какво трябва да направиш. Следвай сърцето си и несъмнено ще се окажеш в близост до целта.

Той рязко се извърна. Не го правеше за пръв път, нямаше да е и за последен. Но тя не се обиди, не се разтревожи. Никога не забравяше, че именно тези емоции бяха отровили връзката му с Джъстин. Тук времето беше единственият й съюзник и тя възнамеряваше да се възползва от услугите му докрай.

— Няма нищо лошо в това, че мислиш за нея — меко промълви Коей. — То е съвсем естествено, Джъстин е била твоя съпруга…