Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 142

Кулата беше построена на принципа на пчелния кошер, опасана отвсякъде с издутите шахти на асансьорите. Отделните етажи се заемаха от предварително сглобени апартаменти, които се свързваха помежду си с дълги коридори, а площта им отговаряше на обществения статут на собствениците. Преди двадесет години това се считаше за последен писък на урбанистичната мода, път към следващия век. Днес обаче беше една мъртва реликва и нищо повече. Повечето от апартаментите бяха празни, хората очевидно предпочитаха да живеят по традиционния начин.

Постоя още малко, после се надигна и последва Коей по широкото стълбище с метален парапет, което свързваше двата етажа на жилището. Горе бяха разположени двете спални с удобни бани, изпълнени изцяло в японски стил.

Долу всичко беше европейско, ако не се броеше богатата колекция от антични предмети, която Никълъс беше събирал по целия азиатски континент. Тя беше подредена в солидни шкафове от червено дърво, запълващи почти изцяло стените.

Пристъпи към Коей, погледа известно време сръчните движения на ръцете й, после попита:

— Спомняш ли си понякога за него?

Тази странна форма на словесна стенография би сконфузила всяка друга жена, с изключение на Коей. Тя притежаваше жив и интуитивен ум, умееше да го настройва светкавично към настроението на всеки събеседник.

— Почти не си спомням за Майкъл Леонфорте — отвърна тя. Напълни бамбукова лъжичка със ситно нарязани листенца зелен чай, движенията на ръцете й бяха точни и икономични. — А когато го правя, неизменно си мисля за падението на човешката душа… — Светлината в очите й сякаш беше електрическа. — Затова никога не забравям късмета си да те срещна отново…

Изправен в средата на блестящата кухня от порцелан и специално дърво „киоки“, Никълъс мълчаливо следеше движенията на ръцете й. „Сръчността й идва от щастливата увереност, от дълбокото вътрешно самочувствие“, рече си той. Колко е различна от слабичкото момиче, в което се беше влюбил преди години! Като денят от нощта, като разликата между тази кухня и онази, която беше имал в крайградската си къща някога… Нея също беше обичал, но тя беше мъртва и погребана, докато тази тук беше жива и светла, наситена от сръчните движения на Коей…

— А на теб липсва ли ти къщата? — попита с обичайната си прозорливост тя.

— Израснах там — отвърна Никълъс и пое керамичната чаша от ръцете й. — Много спомени ме свързват с нея… Трудно е да ги забравя.

— Съжаляваш ли, че я продаде?

— Не — въздъхна той. — Не всички спомени от стария дом са приятни. Там витае духът на Джъстин, на нейното нещастие… А после, когато тя загина при автомобилна катастрофа… — млъкна, отпи глътка от горещата течност и добави. — Така и не успя да се адаптира тук… Не престана да мечтае за Ню Йорк…

— Според мен за това мечтаеш и ти — погледна го внимателно над ръба на чашата си Коей.

— Не, не зная…

— Знаеш — прошепна тя. — Тази мечта е част от твоето подсъзнание, независимо дали го признаваш, или не…