Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 145

Тази вечер Майк пристигна по-рано, тъй като искаше лично да провери вечерята, която щеше да предложи на хората от „Денва партнърс“, поканени от главния прокурор Гинжиро Машида. За разлика от повечето делови вечери, тук храната имаше онова значение, което обикновено имат приветствените речи.

Майк излезе от кухненските помещения и внимателно огледа банкетната зала, облицована в дървена ламперия. Всичко беше подредено точно според указанията му. Дългата маса от солидно черешово дърво меко проблясваше под светлината на тежкия кристален полилей. Приборите светеха като диаманти на витрината на „Тифани“, името на всеки от гостите беше отбелязано върху картичка с плътен калиграфски шрифт.

Залата беше пълна, присъстваха дванадесет мъже заедно с Машида. Главният прокурор се зае с процедурата на представянето, сложна и официална като повечето японски ритуали. Облечени в кимоно сервитьорки с дървени чехли на крака безшумно поднасяха високи чаши с шампанско, „Дом Рьодерер“, чинийки с хайвер от сьомга и любимото на всички азиатци „суши“. Въздухът вече синееше от тютюнев дим, над главите на гостите се издигаше сивкава, подобна на градски смог мъгла, която климатичната инсталация бързо изсмукваше.

Приключил с представянето, Машида покани гостите да седнат. Всеки зае мястото, обозначено върху съответната картичка. Майк изчака да се настанят и придърпа стола пред тясната страна на масата. Машида се настани насреща му. Един от столовете остана празен.

Това беше сигналът за обслужващия персонал. Корковите тапи на отлежалото „Кортон Шарлеман“ напускаха гърлата на бутилките с меко пукане, очите на Майк опипваха лицата на гостите със самоуверена сърдечност. В този момент приличаше на тиранин с неограничена власт, поканил на пир сатрапите си. Златистото френско вино се лееше в изобилие, като парижки фонтан. Всички бяха в приповдигнато настроение. Майк не беше сбъркал в преценката си — рецесията караше тези хора още повече да ценят всичко старо, скъпо и истинско.

— Добър вечер, господа — започна той, опипвайки с очи лицето на всеки от присъстващите. — Благодаря ви за честта, с която ме удостоихте. Позволете ми да изразя огромното си удоволствие от вашето присъствие тук.

Толкоз с любезностите, въздъхна в себе си той и замълча.

Сервитьорките поставиха пред всеки гост по една малка чиния със салата. Откъм кухнята се появи Хонико, пред себе си тикаше малка количка. Върху нея имаше огромен супник от масивно сребро, над капака му стърчеше дръжката на тежък черпак. Започна да обикаля масата и да слага по един черпак от съдържанието на супника върху салатата на гостите. Всички без изключение сведоха очи към чиниите, опитвайки се да отгатнат какво им се предлага. Видяха нещо като големи бобени зърна на черно-бели ивици, покрити с прозрачна, желирана глазура.

— Първото блюдо е китайски специалитет — обяви Майк. — Древна рецепта, запазена до днес само зад стените на Забранения град… — разпери ръце, на лицето му се появи заразителна усмивка. — Тази вечер ще хапнем като древните императори, господа!