Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 140
Ерик Лустбадер
— А защо работиш за Гадняра? — попита Франси, слагайки празната си чиния върху неговата. — Защо толкова много мразиш майка ми?
— Вече не я мразя чак толкова — поклати глава Пол. — А теб изобщо не те мразя… Вярваш ли ми?
Франси само сви рамене.
— Вярно е, хлапе. Помниш ли какво каза одеве за глупостите? Това не са глупости. Всичко, което става в момента, се дължи на войната между две фамилии. Леонфорте и Голдони. Ти и майка ти просто сте жертви на тази война, нищо повече. Тя би трябвало да се държи настрана, като всяка жена…
— За да я застрелят като баща ми, така ли? — разгорещено извика Франси.
— Нищо не зная за това, кълна ти се! — отвърна Пол и хвърли на пода невидима частица от нокътя си. — За тая работа са наели хора отвън, мен ме държаха на тъмно… — Вдигна ръка и поверително добави: — По мое мнение нападението срещу майка ти беше грешка… Тя е твърда душа, също като теб… — на лицето му се появи тъжна усмивка. — И успя да обърка живота ми завинаги!
— Рискове на професията.
Очите му се разшириха, от устата му излетя смаяно сумтене:
— Какъв език, Господи!
— Тук може би не става въпрос само за война между фамилиите — изгледа го настойчиво Франси. — Ти мразиш Фейт, нали?
— Мразех я, кучката! Нали тя уби баща ми, Пол „Черния“?
— Вярно ли е това?
— Заклевам се в паметта на мама! — тържествено вдигна ръка Пол, после на лицето му се изписа гримаса. — Надявам се, че Фейт си е получила заслуженото и вечно ще се пържи в ада!
— Тук ми намирисва на отмъщение.
— Къде си усвоила този език? — вдигна вежди той. — Сигурно от шибаните филми!
Франси седна с подгънати крака на седалката и надникна към тъмната вътрешност на самолета.
— Как мислиш, тя добре ли е?
— Разбира се — отвърна Пол, почука с пръст по ръката й и я принуди да седне обратно. — Я ми кажи нещо, хлапе… Майка ти водила ли те е някога в храма „Света Мария“ в Астория?
— Искаш да кажеш в манастира?
Погледът му помръкна.
— Да, в манастира. „Свещеното сърце на Дева Мария“…
— Много пъти — кимна Франси.
— Значи познаваш Светата майка?
— Да, редовно се виждах с нея…
— И за какво си приказвахте? За религия?
— Да — кимна момичето. — Най-често за религия…
Но погледът й се отмести встрани и той разбра, че лъже. Това нямаше значение, на практика изобщо не го интересуваше за какво са си говорили. Приведе се напред и напрегнато попита:
— А да си се срещала с още някой?
Франси забеляза напрежението, което скова чертите на лицето му.
— Разбира се — кимна. — Сестри, монахини… Кого друг можеш да срещнеш в един женски манастир?
— Вярно — кимна той. — Имам предвид една определена монахиня… Ще ти я опиша, а ти ще ми кажеш дали си я виждала…