Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 139
Ерик Лустбадер
— И така е добре — отвърна Франси. От чинията се издигаше пара с фантастичен аромат, тя изведнъж изпита пристъп на животински глад.
Седнаха един срещу друг и хванаха вилиците. Той включи една от лампичките на тавана, която осветяваше само масичката между тях.
— Не ме бива да готвя, но на спагетите съм майстор — похвали се Пол. — Това съм го наследил от мама…
— Каква е била тя?
— Belissima. Истинска красавица — отвърна с някакво скрито напрежение той. — Това е всичко, което мога да ти кажа…
Франси му хвърли един внимателен поглед и започна да се храни. Пол нави малко макарони на вилицата си, въздъхна и я остави в чинията.
— Малко съм стегнат, когато става въпрос за нея — поясни той. — Беше еврейка, извън семейството… Старецът вероятно си е направил сметката, че едва ли може да си позволи любовница италианка… А с еврейка всичко е било наред, никой дума не може да му каже… Дори Фейт — твоята баба по майчина линия… Която по онова време е била съпруга на баща ми…
Франси колебливо го погледна. Стори й се толкова тъжен и безпомощен, че изведнъж й се прииска да го прегърне. Защото много добре знаеше какво е да имаш родители, които са равнодушни един към друг.
— И Фейт е разбрала за тази връзка, нали? — попита тя.
— Не е било точно така — отвърна Пол, блъсна чинията и скръсти ръце на тила си. Очите му се насочиха в тавана. — Разбрала, че за баща ми тази връзка не е обикновено търкаляне в сламата… Той имал чувства към другата жена, към
— Не зная почти нищо за него.
— Много просто — поклати глава Пол и очите му отново се насочиха към тавана. — Баща ми е бил страшилището на Астория, но това не му пречело да е ревностен католик. Редовно ходел на църква, правел дарения, дори ядял риба в петък, макар да я мразел като отрова… После ходел да повръща в тоалетната и през останалата част от деня не хапвал нито залък…
— Ето защо Фейт спечелила, знаеш… Църквата казва, че разводът е грях, точка!
— Какво е станало после?
— „Кво толкоз ти пука, рекла Фейт. Тя и без това е еврейка, знаела е много добре какво прави, когато те е съблазнявала. Нищо няма да й стане!“ Да, ама било точно обратното — баща ми я съблазнил, не преценил какво ще стане после…
— И вероятно е продължил да се среща с нея, нали? — попита Франси, механично търсейки щастливия край.
— Това не знам — отвърна Пол. Клепачите му мигаха често-често, сякаш в окото му беше попаднала прашинка. — Мама се омъжила за Джон Киарамонте, професор по история на Ренесанса в Сити колидж. Била студентка там, следвала вечерно, два пъти в седмицата… Познавали се доста добре, той вече й бил направил едно предложение… Второто приела веднага, вероятно защото била бременна…
— Мама беше практична жена, имаше глава на раменете си — добави след кратка пауза Пол, в тона му се долови дълбоко уважение. — Аз съм се родил едва шест месеца след сватбата, но Джон така и не я попитал кой е бащата. Според мама, той просто ме приел като свой син… — от гърдите му се откъсна дълбока въздишка. Каква любов, Господи… — Очите му се насочиха към Франси, изгризаният нокът отново докосна устните. — Такава любов изпитваше към нея Пол Матачино „Черния“… Вероятно са се виждали, не зная къде и как… Но тя редовно получаваше парична помощ от него… С тези пари плати за престоя ми в болницата, за всичките операции…
