Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 131

— Не — хвана я за ръката той. — Искам да останеш… Нали каза, че си в този бизнес? — Доброволно или не, главата му отново се мушна в примката.

— Бях в този бизнес, Чезаре — тихо, но напрегнато отвърна тя, докато един слаб мъж ловко се прехвърляше през борда.

— Това е достатъчно — рече Чезаре и се обърна с лице към новодошлия. — Искам да ми кажеш какво мислиш за тоя кучи син!

Веспър се завъртя и с изненада установи, че на няколко метра от тях се поклаща катер на Бреговата охрана с изключени светлини. На борда в близост до носа смътно се виждаше регистрационният му номер: CGM 1176. Слабият мъж, който се прехвърли през борда, беше облечен в стандартната униформа на Бреговата охрана, на петлиците му се виждаха лейтенантски нашивки. В ръката му се поклащаше синьо-бял гимнастически сак.

— Майло — вдигна ръка да го поздрави Чезаре. — Това е Веспър, тя ще провери стоката. Имаш ли нещо против?

— Пет пари не давам — сви рамене Майло. — Ако искаш, можеш да я дадеш за проверка и на самия Папа…

Дръпна ципа на сака и извади пластмасова торбичка с бял прах. Веспър пое ножа, който й подаваше Чезаре. Разсече на кръст горната част на торбичката, постави малко прах на върха на ножа и предпазливо го близна с език. Обърна се да изплюе сместа през борда, впи тежък поглед в очите на Чезаре и бавно кимна с глава.

— Прехвърляй! — кратко се разпореди той.

Операцията отне точно седем минути. През това време Чезаре изчезна в каютата и се върна с тънко дипломатическо куфарче. Вероятно вътре са парите за кокаина, съобрази Веспър. Обърна се с гръб към Майло, пристъпи към Чезаре и тихо прошепна:

— Не му плащай още… Чакай да ти дам знак…

Върна се при слабия лейтенант, който тъкмо приключваше с броенето. Торбичките бяха сто и петдесет.

— Това ли е всичко? — попита тя.

— Това е — кимна онзи. — Давайте мангизите.

— Момент — отвърна Веспър, наведе се и издърпа две торбички от средата на купчината.

— Но какво прави тя? — разтревожено повиши тон Майло. — Нали имахме уговорка?

— Проверявам стоката — отвърна Веспър и сръчно отвори торбичките.

— Нали вече го направи? — нервно попита Майло и хвърли кос поглед към Чезаре: — Тя вече го направи, Гадняр! Откога ползваш помощта на фусти?

— Затваряй си плювалника! — сряза го Чезаре. В ръката му проблесна късото дуло на картечен пистолет МАК-10.

— Спокойно, за Бога! — извика с треперещ глас Майло. — Не исках да кажа нищо лошо!

Веспър бавно се изправи и внимателно се отдръпна от пространството между двамата.

— Лявата торбичка е редовна — обяви тя. — Но в дясната има една доста гадна съставка… Арсеник!

Картечният пистолет се закова в гордите на Майло.

— Нещо да кажеш? — изръмжа Чезаре.

Лейтенантът близна с розов език малко прах от посочената торбичка, на лицето му се изписаха учудване и страх:

— По дяволите, шефе! — промърмори той. — Тя е права!

Чезаре се стрелна напред, дулото на пистолета се заби в шията на трафиканта.

— Ей сега ще ти видя сметката, гадно лъжливо копеле! — изръмжа страховито Гадняра. — Казвай кой ти нареди да ме прекараш, иначе заминаваш да пееш в ангелския хор около дядо Господ! — в очите му пламнаха червените искри на животинския гняв, Веспър неволно потръпна. — Започвай, копелдак!