Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 130
Ерик Лустбадер
— Поласкана съм от доверието да ме вземеш със себе си.
— А не трябва! — стрелна я косо той. — Защото мястото тук е идеално да се отървеш от един труп… Акулите ще го разкъсат без остатък…
Сърцето на Веспър пропусна един такт:
— Това ли ме чака?
— Така мислех в началото — кимна Чезаре и свали бинокъла. — Но сега ми хрумна по-добра идея… Всичко зависи от това дали ще повярвам на приказките ти, или не…
Тя веднага си даде сметка за неизгодната позиция, в която беше изпаднала. Краката й стъпиха на перилата, ръцете й се разпериха, за да пазят равновесие.
— Е, хайде — процедиха устните й. — Бутни ме във водата! Нали казваш, че всичко е въпрос на минути?
Червените светлини бавно се приближаваха, до ушите им долетя тихо боботене на мотор.
— Не — поклати глава Чезаре. — Предпочитам да поразмисля още малко…
— Защо трябва да чакаш, Чезаре? Направи го сега! А после ще се върнеш към предишния си живот, без дори да си спомняш, че ме е имало…
Очите му се заковаха в нея. Грохотът на мотора зад гърба й заглъхна, очевидно лодката беше оставена да се плъзга по инерция. Ушите й доловиха тихия плясък на вълните в борда.
— Любопитен съм — промълви най-сетне той. — Искам да видя дали не ме будалкаш…
— Само толкоз, така ли?
— Не — протегна ръка към нея той, но не я докосна. — Не само това… Мисля, че не искам да те забравям…
Едва сега Веспър разбра истинския смисъл на думите му:
— Ти ме нарани! — ледено процеди тя. — Нима си въобразяваш, че аз съм една от обикновените ти мадами? Нима мислиш, че можеш да се правиш на мъж пред мен? Обявяваш намеренията си да ме хвърлиш на акулите и чакаш да ти се моля? — гласът й бавно набираше сила. — Това ли искаш да постигнеш, Чезаре? Такива ли са представите ти за забавление?
— Постави се на мое място — промърмори с несигурност в гласа той. — Ами ако наистина се окаже, че си дошла да ме шпионираш?
— Ти си все същото чудовище! — изкрещя извън себе си тя. — Онова, което е вдигнало ръка срещу единствената си сестра!
— Хайде, стига — размърда се притеснено Чезаре. — Дрънкаш глупости!
— Ти си садист! — не му обърна внимание Веспър. — Как е възможно да се държиш така с мен?
— Не употребявай такива думи, за Бога!
— Защо, по дяволите? — викна тя, макар че отлично знаеше какво има предвид Чезаре — Джаки никога не би използвала подобен речник… — Ти можеш да ругаеш, а аз не мога, така ли? Ти ме караш да умирам от страх и си въобразяваш, че това е в реда на нещата? Как мислиш, че се чувствам, да те вземат мътните?!
— Добре де, добре… — промърмори той, пристъпи крачка напред и я свали от парапета. Задържа я в прегръдката си и започна да я целува. По двете бузи, по клепачите, по челото… Бавно, с трепет и уважение. После устните му се впиха в нейните, езиците им осъществиха кратък, но пламенен контакт.
Тишината на нощта се наруши от тихо подсвирване и Чезаре я пусна на палубата.
— Време е за работа — прошепна той, погали я по бузата и отговори на подсвирването!
— Добре — кимна тя. — Ще сляза долу…