Читать «Двойни игри» онлайн - страница 59

Демарко любезно благодари и излезе. Първата му работа под открито небе беше да се обади на „Справки“, откъдето любезно му продиктуваха адреса и телефонния номер на Блънт. Оказа се, че той живее в град Комак, Лонг Айланд. Набра телефона, но отсреща не вдигнаха. Това го принуди да вземе такси и да предприеме продължително и скъпо струващо пътуване до Лонг Айланд, за да се увери, че Блънт не си е у дома.

Понякога ти изяждаш мечката, понякога тя — теб, обичаше да повтаря един негов познат, който открай време ловуваше в планините. Днес мечката явно беше избрала за храна Демарко — при това за закуска, обяд и вечеря.

18

В продължение на пет дни той не се отдели от момчето. Сутрин го посрещаше в мотела, където в продължение на един час се молеха на Бога и четяха Корана, а после водеха дълги разговори. Не след дълго той осъзна, че няма смисъл да разпалва омразата в душата му. Затова реши да наблегне на други неща — да изгради основа за вярата му, за перспективите пред него и, естествено, да го запознае с историята, за която момчето нямаше дори най-бегла представа. То беше родено в Америка — една от причините да възприема действителността и развоя на международните събития по абсолютно изкривен начин. Той му разказа за народа, от който беше произлязъл, за неговите борби и страдания, за безмилостната експлоатация, на която е бил подложен, която продължава и ще продължава, ако не бъде прекратена с решителни действия. Той също говори много и за изграждането на по-добър свят, ако всички следват верния път. Момчето жадно поглъщаше думите му — сякаш цял живот беше чакало някой да му обясни всичко онова, което отдавна усещаше в душата си, но му липсваха думи да го изкаже.

Наподобяваше полузавършена скулптура. Няколко умели удара с длетото бяха достатъчни, за да се получи желаната от твореца форма.

А и това момче беше съвсем различно от двамата младежи, които бе вербувал в Балтимор. Не беше лекомислено. Слушаше внимателно, без да помръдва и без да показва признаци на отегчение. Беше изключително съсредоточено. И той не се съмняваше във вярата на момчето. Никога не можеше да бъде сигурен, но още от началото на контактите с онези двамата в Балтимор имаше чувството, че се съгласиха да му помогнат само заради парите. Това беше причината да нагласи детонатора така, че да ги убие в момента, в който бъде задействан. Но това момче беше различно. Много му напомняше за едно друго момче от Индонезия, което беше обучавал преди години. И което се самовзриви в пълен автобус, прославяйки Бога.

Да, това момче бе готово за следващата стъпка.

— Ела с мен — каза му той.

Слязоха от автобуса в покрайнините на града и се насочиха към автокъща за употребявани автомобили. Намеренията му бяха да се сдобие с пикап, който да натовари със стари вещи — мебели, кашони, косачка за трева. Да приличат на имигранти, занимаващи се с физически труд. Но тук пикапите бяха прекалено големи (той не беше свикнал да шофира големи автомобили в градски условия), а по-малките модели бяха почти нови и прекалено скъпи. Сподели това с продавача — млад човек с ослепително бели зъби, сякаш се бе жабурил с белина.