Читать «Двойни игри» онлайн - страница 57

Демарко се събуди късно с ужасен махмурлук. От бирата винаги му ставаше зле. Защо изобщо я пиеше, по дяволите? Отговор на този въпрос дава великият Джон Уейн: Понякога човек прави това, което трябва.

Хвана следобедния полет за Ню Йорк и отиде да пренощува в апартамента на майка си в Куинс. На следващата сутрин, прогонил последните бирени пари от главата си благодарение на вечерята на мама, той се събуди с избистрен поглед и изпълнен с енергия да покори света.

Взе такси до жилищна сграда в квартал Астория в Бруклин. Вратата му отвори огромна намръщена чернокожа жена, облечена в оранжев халат.

— Вие ли сте мисис Халид? — попита Демарко.

— Не — отвърна жената. — А вие кой сте? Репортер или полицай?

Говореше английски със силен, но разбираем акцент. Демарко нямаше представа кой бе майчиният й език.

— Нито едното, нито другото, госпожо — отвърна той, показа документите си и добави, че работи за Конгреса на САЩ.

Жената хвърли бегъл поглед на картата, после спря очи върху лицето му. Физиономията й наистина беше от онези, които плашеха до смърт малките дечица.

— Какво искате?

— Искам да поговоря с мисис Халид. Трябва да й задам няколко въпроса.

— За какво?

— Тук ли е, или не? — хладно попита той. Това женище започваше да го изнервя въпреки очевидното си предимство в теглото.

Въпросната особа постоя още известно време като някакъв неодушевен предмет, после неохотно се отмести от рамката на вратата и го пусна да влезе. На канапето в малката всекидневна седеше друга чернокожа жена. На главата й имаше забрадка, а под полите на развлечен сив пеньоар се виждаха крачолите на джинси. Край нея се бяха настанили две момиченца и едно момченце, на възраст между две и осем. И трите деца имаха огромни блестящи черни очи.

Намръщената жена каза нещо на език, който Демарко не разбираше. Децата станаха и излязоха без никакви протести. Демарко използва паузата от няколко секунди, за да огледа външния вид на мисис Халид и децата. Не забеляза никакви следи от насилие — синини или драскотини. Мисис Халид обаче изглеждаше уплашена до смърт.

— Тук съм, за да ви попитам дали имате някакво обяснение за това, което извърши вашият съпруг — меко започна Демарко. — Знам, че е останал без работа, че е бил силно депресиран, но отвличането на самолет все пак е… — Направи кратка пауза, после реши да бъде прям. — Вижте, ще ви попитам направо: искам да знам дали някой е принудил Юсеф да отвлече въпросния самолет!

— Мисис Халид не говори английски — обади се едрата жена.

Браво!

— Ще ви помоля да й преведете това, което казах — въздъхна Демарко.

Новата му позната се подчини, заливайки мисис Халид с прекалено дълги фрази за един обикновен въпрос. Жената на канапето отговори също така многословно. Демарко не разбираше какво казва, но добре усещаше мъката й. Накрая дебелата се обърна към него и лаконично обяви:

— Не знае нищо.

Господи, куп приказки за един кратък отговор!

— Попитайте я дали децата или самата тя са били използвани като средство за натиск срещу съпруга й.