Читать «Двойни игри» онлайн - страница 177

— Не разбирам.

— Аз също — ухили се Махоуни и тя неволно отвърна на усмивката му. Без съмнение беше лукав стар мръсник, но не му липсваше чар. — Но знам, че в момента сте агент от висока категория и сте дяволски добра в работата си — добави Махоуни. — Знам още, че двете ви дъщери учат в гимназията, а сегашната ви длъжност изисква чести отсъствия от дома. Независимо дали ще ми помогнете, или не, аз вече казах на онзи блюдолизец, дето ви се пада шеф…

— Имате предвид Гарнър?

— Да, този беше… Та вече му казах, че след важната роля, която изиграхте при задържането на бандата на Пю, аз съм силно разочарован от липсата на сериозна преоценка на вашите способности. Попитах го защо не сте получили 14-а, а дори и 15-а категория, след което подхвърлих, че спокойно би могъл да ви назначи за свръзка на АБН с Конгреса… — Намигна й, а на лицето му изплува дяволита усмивка. — Останах с впечатлението, че Гарнър доста се разтревожи от моето разочарование…

— Господи! — въздъхна Хол. — Но какво все пак трябва да направя?

— Просто да си поговориш с един човек, когото познаваш — заряза официалностите Махоуни. — Казва се Демарко.

Отношението й към Демарко вероятно пролича по лицето й, защото председателят побърза да добави:

— Знам, знам… Последния път не е бил особено коректен с теб, но сега ще бъде, обещавам ти.

— Излишно е да ме подкупвате с повишения, за да разговарям с него, господин председател — твърдо рече Хол.

— Знам — кимна Махоуни. — Но това не е подкуп. Давам тласък на кариерата ти, защото ми харесваш. И защото съм впечатлен от броя на тъпаците, които си тикнала зад решетките по време на кариерата си.

Преди Патси да успее да реагира, председателят се обърна към помощната масичка и попита:

— Искаш ли питие? Какво ще кажеш за едно „Уайлд Търки“ с лед?

— О, не, сър. Но все пак ви благодаря.

— Стига, Патси! Работното време е към края си, а слънцето почти залезе.

Часът беше едва три и половина следобед.

— Ами… Добре, сър. Но само една глътка.

Махоуни се надигна и пристъпи към малък шкаф.

Пусна по две бучки лед в чашите, след което ги покри с три пръста бърбън.

— Ела да седнем ей там — промърмори той и махна към канапето. После й намигна и добави: — От бюрото не мога да виждам краката ти.

Пак избухна в смях и Патси се разсмя заедно с него.

Беше готова да се обзаложи, че на млади години е бил страхотен сваляч. Впрочем по всичко личеше, че и сега е такъв, въпреки напредналата възраст.

— Как се казват дъщерите ти? — попита Махоуни. — Аз също имам три момичета. Няма да ти казвам какви неприятности си имах с тях по време на пубертета, особено с най-голямата!

Патси беше леко пияна, когато се появи на срещата с Демарко. Но въпреки това не му се зарадва. По негово настояване се срещнаха в „При Сам и Хари“ на 19-а улица.

— Какво ще пиеш? — попита той, след като я настани на масата.

— Нищо. Махоуни вече успя да ме накара да изпия две питиета. Останах с впечатление, че иска да ми свали бикините.

Почти прехапа език, като каза това, но наистина беше останала с такова впечатление.