Читать «Двойни игри» онлайн - страница 176

* * *

Трябваше им човек, който да осъществи ужилването на Пю. Идеалният кандидат би бил държавен служител, решил да престъпи чертата. Отначало бяха склонни той да бъде самият Демарко, но после се отказаха от тази идея. Защото Джо беше роднина на Дани Демарко, а Джубал Пю би проявил подозрителност към всеки, който носи фамилията на човека, който го беше насадил.

После обсъдиха кандидатурата на Бари Кинг — приятеля на Демарко от АБН, с когото играеха софтбол. Но макар че Демарко харесваше Кинг, той не беше сигурен в способността му да доведе операцията до успешен край. Освен това Пю не познаваше Бари и вероятно нямаше да се довери за втори път на непознат.

В крайна сметка стигнаха до заключението, че им трябва човек, който има достатъчно основания да смени господарите си, но едновременно с това е познат на Пю. Така изборът им падна върху Патси Хол.

За пръв път в живота си Патси Хол беше призована да се яви в Капитолия. Такива като нея ги викаха само когато трябваше да дават показания пред някоя от подкомисиите на Конгреса. Последното й посещение беше без покана, само за да каже на онзи мръсник Демарко какво мисли за него. Но ето че отново бе тук, при това не за да дава показания, а за лична среща с председателя на Камарата на представителите. Нямаше абсолютно никаква представа защо я вика Махоуни.

В момента, в който влезе, секретарката веднага я въведе в кабинета на Махоуни. Беше го виждала само на снимки, но бързо установи, че на живо той изглежда много по-внушителен. Фотографиите акцентираха върху гъстата бяла коса, упорито вирнатата брадичка и внушителната фигура, но нямаше как да уловят дяволитите пламъчета в очите му и безцеремонния начин, по който я огледа от глава до пети. Още по-малко снимките можеха да уловят дъха на бърбън, който тя усети в мига, в който Махоуни стисна ръката й между огромните си лапи и обяви, че страшно се радва да я види.

— Не сте особено щастлива от факта, че онзи отвратителен наркодилър Пю не е в затвора, нали? — директно попита Махоуни.

Без майтап, понечи да отговори Хол, но разбира се, не го направи.

— Не съм, сър — сдържано кимна тя.

— Работата е там, че ако не извърши някое друго престъпление, няма как да го тикнем зад решетките — уточни Махоуни, а после бързо добави: — Но с ваша помощ бихме могли да пипнем Линкълн, който е наел Пю.

— С моя помощ? — вдигна вежди Хол.

— Точно така.

— Какво трябва да направя?

Зададе въпроса, макар да съзнаваше, че ако председателят пожелаеше да я изпрати да обикаля парка по бикини, беше достатъчно да се обади на онзи блюдолизец Гарнър, директора на АБН, който щеше да я накара да го направи.

Но отговорът на Махоуни я изненада.

— Не знам — отвърна той.

— Моля? — вдигна вежди тя. — Искате помощта ми да пипнете Линкълн, но не знаете как?

— Ами да — кимна Махоуни. — Не мога да знам, защото планът на моя приятел е малко, хм, необикновен…