Читать «Двойни игри» онлайн - страница 175

Изречението остана недовършено, но смисълът беше ясен. Демарко неслучайно заемаше кабинет в приземието на Капитолия, вместо да бъде пълноправен член на председателския екип. Махоуни го беше назначил с презумпцията, че работата му няма да бъде ограничавана от морални скрупули и буквата на закона.

— Какво очаквате от мен, за бога? — гневно попита Демарко. — Може би да му подхвърля компрометиращи улики?

Ако Джон Махоуни беше нормален работодател, той без съмнение би отвърнал: Не, разбира се. За какъв ме мислиш? Но Джон Махоуни не беше нормален работодател, той не беше дори нормално човешко същество.

— Браво на теб — отвърна той. — Най-после започваш да мислиш с главата си.

— Шефът иска да притисна Линкълн на всяка цена, без да го е грижа как ще го направя — обяви Демарко.

Вместо да демонстрира изненада, Ема просто кимна.

— Наистина трябва да се направи нещо по отношение на този тип. Не можем да го оставим да се измъкне.

За разлика от Махоуни, пък и от Демарко, Ема беше привърженик на високите морални стандарти. Демарко подозираше, че моралът на някои канонизирани светци бе много по-нисък от нейния. Но ето че в случая с Оливър Линкълн тя изведнъж заставаше на страната на Джон Махоуни.

— За бога, Ема! — мрачно въздъхна той. — Какво мога да направя, да подхвърля компрометиращи материали в къщата на Линкълн?

— Не, това е незаконно — поклати глава Ема. — Имам по-добра идея.

65

Реализирането на плана на Ема започна със серия цифрови фотографии.

Първата й работа беше да изиска снимката на Джубал Пю и Оливър Линкълн, направена от Ранди Уайт в ресторанта в Уинчестър. Разбира се, тя стори това с посредничеството на Махоуни. На въпроса на ФБР защо председателят иска тази снимка той троснато отговори: „Искам я и толкоз!“ Не след дълго секретарката му изпрати въпросната снимка на електронната поща на Ема.

Следващата й стъпка беше да изпрати специален човек в Кий Уест, който да направи серия актуални снимки на Оливър Линкълн. Освен това човекът няколко пъти щракна и интериора на въпросния ресторант. Накрая, използвайки връзките си в „Уошингтън Поуст“, Ема се сдоби и със снимка на Джубал Пю, направена по време на процеса срещу Ранди Уайт.

Специалистите от ФБР потвърдиха, че лицето, с което Пю е бил заснет в ресторанта, действително е Оливър Линкълн. Но Ема използва услугите на свой експерт, който успя да изгради портрет на Линкълн — също с шапката на „Тампа Бей“, перука, фалшива брада и слънчеви очила — в същата компания и в същия ресторант. На снимката ясно се виждаше отсрещната сграда. След като внимателно разгледа снимката, Ема накара експерта си да свали слънчевите очила от лицето на Линкълн.

Седмица по-късно тя притежаваше снимката, която ФБР би желало да има. На нея съвсем ясно се виждаше лицето на Оливър Линкълн, седнал в компанията на Джубал Пю — при това точно на мястото, посочено от Пю. Фактът, че снимката бе фалшива, нямаше никакво значение, тъй като тя не възнамеряваше нито да я предава на ФБР, нито да я използва за обвинения срещу Линкълн. Снимката бе изфабрикувана поради съвсем друга причина.