Читать «Двойни игри» онлайн - страница 179

Патси Хол отдавна мечтаеше за този миг.

— Тук съм, за да ти направя едно предложение, Джубал — каза тя, без да го изпуска от поглед. — Много изгодно предложение. Но трябва да знаеш, че не обичам да ме наричат кучка. А сега влез в ролята си на домакин и ми предложи една бира.

Пю се изправи и с несигурна крачка се отправи към миниатюрната кухничка. Откъсна парче домакинска хартия от ролката на стената, притисна го в окървавения си нос, а след това отвори хладилника и извади две бири. Онази, която държеше в ръка допреди малко, се беше разляла на пода, когато го удари Хол. Подаде й едната кутийка и се тръшна на кресло от изкуствена кожа. Ръката му със салфетката продължаваше да притиска носа, докато той гледаше сърдито Хол.

Хол потърси с поглед къде да седне. В ъгъла имаше масичка за хранене с дървена скамейка, а към противоположната стена беше прикрепено дълго канапе. То й се видя по-чисто и тя се насочи към него. Отпи глътка бира, облегна се назад и прехвърли крак върху крак, за да създаде впечатление, че е напълно спокойна.

— Каква кочина, господи — въздъхна тя, без да прибира палката, която се поклащаше в свободната й ръка.

— Как ме намери? — втренчи се в лицето й Пю. — Ченгетата казаха, че това място ще се пази в тайна.

— То пак си е тайна — отвърна Хол. — Но не и за хората, които работят за правителството и знаят към кого да се обърнат.

— Какво искаш, да те вземат мътните? Нали успя да ми разбиеш живота? Живея в тая дупка и изкарвам по двеста долара на седмица. Няма как да ме тикнеш в кафеза, нито пък да ми направиш живота по-гаден, отколкото е в момента.

— Научи се да слушаш, Джубал — рече тя. — Казах, че съм тук, за да ти направя предложение.

— Какво предложение?

— Ние с теб ще изнудим Оливър Линкълн. Ще го накараме да ни даде четири милиона долара — два на теб, два на мен.

— Какви ги дрънкаш? — облещи се Пю и внимателно отмести салфетката от носа си. Кръвта беше спряла. — Нима очакваш да ти повярвам?

Смачка окървавената хартия и я захвърли на пода.

— Пет години се опитвам да те вкарам в затвора, Пю — въздъхна Патси. — Знам всичко за теб. Но ти не знаеш нищо за мен, затова ме слушай внимателно. Изкарвам около осемдесет бона годишно, което не е чак толкова зле. Но тъпакът, който ми се води съпруг, купи къща срещу ипотека, която е три пъти по-голяма от това, което можем да плащаме. След което го уволниха и оттогава не е работил. Три четвърти от заплатата ми отива за погасяване на вноските по ипотеката за тази къща, която изобщо не трябваше да купуваме. На всичкото отгоре имам две дъщери, които скоро ще постъпят в колеж. Но докато аз се обличам от магазини като „Кеймарт“, хора като теб и Оливър Линкълн се чудят какво да си правят парите. Колко изкара миналата година, Джубал? Два милиона, или три?

— Не ми пробутвай тези глупости! — изръмжа Пю. — Никога няма да повярвам, че ще рискуваш да влезеш в пандиза, защото не ти стигат парите.