Читать «Двойни игри» онлайн - страница 157

— Някой трябва да бъде обесен за тези престъпления — добави той. — Затова ти трябва да дадеш на ФБР достатъчно информация, за да бъдат осъдени твоите хора, Джубал. Не го ли направиш, няма да има сделка.

— Това ли е всичко? — попита Пю.

— Не. Трябва да назовеш и поръчителя. Ние знаем, че има посредник или организатор, от когото си получавал указания. Знаем, че този организатор е бил нает от много богат човек. Ние искаме тези двама души, Джубал. Нямаме полза от теб, ако не ни предадеш посредника. Ти несъмнено си мръсник, но ние искаме хората, които стоят зад тези престъпления.

— Трябва да имаш предвид и нещо друго — добави той, преди Пю да успее да отвори уста. — Защо според теб посредникът се е обърнал именно към теб? Едва ли го е направил, защото си гений. Спрял се е на теб, защото си идеалната изкупителна жертва. Лидер на шовинистична организация, според собствения ти уебсайт. В случай че у нас възникнат някакви подозрения за оказване на натиск върху споменатите мюсюлмани, обект на тези подозрения несъмнено ще бъдеш ти. Едно е да влезеш в затвора за производство на дрога, Джубал. Но съвсем различно ще бъде, ако докажем, че си съучастник в убийството на две деца. Тогава те чака смъртно наказание.

Пю мълчеше и изучаваше лицето му.

— Искам го в писмен вид — отрони най-сетне той. — Искам документ, който да бъде прегледан от адвоката ми и който изрично да подчертава, че няма да бъда прецакан, ако приема това, което искаш от мен.

— Става — кимна Демарко. — Но първо ми дай името на човека, който те нае. Още сега, в тази минута!

— Не му знам името. Виждал съм го само веднъж. Опитах се да го проследя, но той успя да се изплъзне от хората ми.

— Глупости!

— Това е истината.

— В такъв случай е време да се разделим, Джубал — надигна се Демарко. — Нямам никаква полза от теб.

— Имам снимката му — бързо добави Пю. — А компютърът в къщата ми е задръстен с имейлите му.

Демарко се върна обратно на мястото си.

— Хайде, започвай с подробностите.

На излизане от сградата на АБН Демарко отказа да даде каквато и да било информация на Патси Хол. Не обърна внимание нито на молбите, нито на заплахите й. Извървя пеш една пряка, после спря на някаква автобусна спирка. В продължение на две минути просто седеше, без да мисли за нищо. После извади мобилния си телефон. Разговорът с Махоуни продължи около десет минути.

57

Първата работа на Махоуни беше да разгласи на всеослушание, че днес Камарата няма да гласува така наречения „Закон на Бродрик“. Това предизвика очакваните протести, на които той не обърна внимание. Докато неговите събратя свикваха пресконференции, председателят просто се изнесе от Капитолия.

Шофьорът го свали пред Министерството на правосъдието. Би могъл да привика в кабинета си както министъра на правосъдието, така и директора на ФБР. Двамата със сигурност щяха да се отзоват. Но той предпочете да се появи тук, тъй като след насрочената среща възнамеряваше да даде пресконференция и предпочиташе това да стане на фона на сградата, в която се помещаваше кабинетът на министъра.