Читать «Двойни игри» онлайн - страница 155

— По-добре попитай нея — промърмори Демарко и махна към остъкления офис, в който седеше Хол. — Лично аз нямам нищо против да си вървиш, но трябва да знаеш, че за теб нещата ще приключат едва след като тези типове влязат в затвора. Ясно ли ти е?

— Но нещата с окръжния прокурор на Куинс са уредени, нали?

— Да. Спокойно можеш да се върнеш към работата си за Тони Бенедето, докато не те спипат отново.

— Виж какво ще ти кажа — въздъхна Дани. — Това между Мари и мен не беше планирано. То просто се случи. Надявам се, че някой ден ще намериш сили да ни простиш.

Демарко се втренчи в него, мълча известно време, после отсече:

— Я върви на майната си!

— Трябва да говоря с Пю насаме.

— Съжалявам, няма да стане — поклати глава Патси Хол. — Всички разпити на Пю ще стават в присъствието на неговия и нашия адвокат.

Един от колегите й надникна през отворената врата на офиса.

— За бога, Патси! — извика той. — Дик Гарнър е на телефона и иска да говори с теб. На четвърта линия.

Ричард Гарнър беше директорът на АБН, а Патси Хол беше доста по-надолу в служебната йерархия. Беше го виждала само два пъти — по време на обичайните патриотични речи пред подчинените му, — но никога не беше говорила с него.

— Не съм допускал, че залавянето на Пю е чак толкова важно — добави колегата й.

Патси натисна един бутон и вдигна слушалката.

— Агент Хол на телефона, мистър Гарнър — представи се тя.

И с това горе-долу се изчерпи участието й в разговора. Демарко стана свидетел на серия от „да, сър“ и „слушам, сър“. По време на една от продължителните паузи тя спря очи върху лицето му и каза:

— Да, сър. Мога ли да попитам защо?

Послуша малко, изрече поредното „слушам, сър“ и затвори телефона.

— Мистър Гарнър каза да ти сътруднича по всякакъв начин — обяви тя, без да сваля очи от лицето на Демарко. — Ще ми обясниш ли какво става?

— Съжалявам, Патси, няма да стане — отвърна Демарко. После посмекчи тона: — Поне засега.

— Ти ме прецака, Демарко! — процеди тя. — Иде ми да грабна една палка и да ти счупя главата! Като нищо ще го направя, да знаеш!

Пю беше облечен в оранжев затворнически гащеризон. По молба на Демарко (за момента удовлетворяваха всичките му молби) свалиха белезниците от ръцете му и ги настаниха в обикновен кабинет, а не в килия за разпити. Демарко зае мястото зад бюрото, а Пю седна на стола срещу него. Един агент на АБН остана да пази пред вратата в коридора.

— Кой си ти, по дяволите? — попита Пю. — И защо не присъства адвокатът ми?

Демарко не отговори, заковал поглед в небръснатата физиономия на арестанта. С вирнатия си нос и безволевата брадичка този човек приличаше на язовец или росомаха — изобщо на едно от онези създания, които компенсират дребния си ръст с изключително злосторничество.

— Аз съм човекът, който те насади, Джубал — отвърна той. — Аз съм този, който принуди Дани Демарко и Тони Бенедето да сътрудничат на АБН. И накрая, аз съм човекът, който ще принуди Дани Демарко да свидетелства в съда срещу теб.

Пю не каза нищо.

— Ти ще бъдеш осъден за производство на метамфетамин, а съдията ще се погрижи да ти даде максималната присъда за този вид престъпление. Ще го направи под натиска на някои хора от Вашингтон. Същите хора ще му обещаят, че ако изпълни това, което се иска от него, ще го направят федерален съдия с доживотен мандат. По тази причина няма никакво значение, че си наел да те защитава призракът на Джони Кокран. При всички случаи отиваш в пандиза, Джубал.