Читать «Двойни игри» онлайн - страница 159
Майк Лосон
Отряд адвокати и агенти на ФБР нахлуха в Уинчестър, щата Вирджиния, където поеха контрол върху Джубал Пю, неговите хора и всички доказателства, събрани от АБН. Бандата на Джубал беше откарана във федералния затвор на окръг Колумбия, а самият той — в една килия в Куонтико и поставен под 24-часова охрана от ФБР
На другия ден след тези събития Патси Хол влетя в кабинета на Демарко на Капитолийския хълм. Той така и не разбра как е успяла да го открие. Но вратата се блъсна в стената с такава сила, че той се зачуди как матираното стъкло остана цяло. Очите му се спряха на дребничкото й тяло, което потръпваше от ярост, после се вдигнаха към пламтящите й очи, способни да предизвикат горски пожар. Слава богу, че оръжието й бе останало на входа, помисли си той.
— Мръсник! — изкрещя Патси. — Изгубих пет години от живота си да преследвам тоя изрод, а ти си го пуснал! Пуснал си го!
— Съжалявам, Патси, но… Това стана в името на общото благо.
— А защо не ме целунеш по задника в името на общото благо?! — Агентката спря да си поеме дъх, после горчиво промълви: — Ти ме използва, гадно копеле!
След което се обърна и излезе.
Демарко отдавна не се беше чувствал толкова отвратително.
* * *
Пресата буквално разкъса покойния Уилям Бродрик, а Махоуни беше възхвален до небесата.
Политиците, които по една или друга причина бяха противници на законопроекта, сега взаимно се потупваха по раменете, благославяйки късмета си. А онези, които го бяха подкрепяли, обвиняваха ФБР в изопачаване на фактите и се заканваха да започнат разследване.
Камарата на представителите подложи на гласуване „Закона на Бродрик“ — вече всички бяха доволни да го наричат така — и го отхвърли с мнозинство от деветдесет и пет гласа.
Махоуни беше доволен.
Ник Файн също, макар и за изненада на мнозина.
Тъй като нямаше право да се кандидатира за нов мандат, губернаторът на Вирджиния назначи Файн на мястото на Бродрик до провеждането на извънредни избори. Направи го прибързано, без да се допитва до хората, с които би трябвало да го обсъди, като наблегна на личните му качества и опит и намекна, че присъствието на
На по-късен етап Миранда Блум, лобистка и приятелка на Демарко, му съобщи, че неизвестен благодетел е дарил значителна сума на Университета на Вирджиния. Но дарението било направено при условието университетът да осигури на губернатора щатно място. Освен че живеел наблизо, този достоен човек многократно изявявал желание да преподава там след изтичането на мандата му.