Читать «Двойни игри» онлайн - страница 156

Пю примигна.

— В момента си на петдесет и осем — продължи Демарко. — Ако не те пречукат в кафеза, ще излезеш на седемдесет и осем, осемдесет. Дотогава вероятно ще имаш рак на простатата, рак на дебелото черво или някое друго старческо заболяване. Иначе казано, дори и да излезеш, ти ще бъдеш пътник, Джубал.

Пю отново примигна.

— А сега се огледай. Не се намираш в килия за разпити. Тук няма нито едностранно огледало, нито видеокамера, нито магнетофон. Тук сме само ние двамата.

— Значи си овързан с микрофони — отбеляза Пю.

— Нищо подобно — поклати глава Демарко. — Не искам никакви записи на това, което ще ти кажа. — Замълча за момент, после добави: — Ако ми дадеш това, което искам, аз ще те спася от затвора. Имението ти ще бъде продадено на търг, банковите ти сметки ще бъдат замразени и парите ти най-вероятно ще отидат в държавния бюджет. Но самият ти ще бъдеш свободен, стига да ми сътрудничиш.

— Казвай какво искаш! — изръмжа Пю.

— Знам, че твоите хора са принудили трима американски мюсюлмани да извършат терористични атентати — обяви Демарко, макар и да нямаше доказателства за това. — Знам, че двама от тях, а именно Дони Крей и онзи задник Ранди със затворническите татуировки между пръстите, са ликвидирали семейството на Реза Зариф — жена му и двете му деца, и са го принудили да насочи самолета си към Белия дом. Знам, че твоите хора са отвлекли племенницата на Мустафа Ахмед, за да го накарат да взриви Капитолия. Момичето е видяло татуировките на Ранди. И накрая знам, че твоите хора са ликвидирали полицая, който застреля Мустафа на стълбите пред Капитолия, за да му затворят устата.

— Това са пълни глупости!

— Не са пълни глупости. Но ако наистина мислиш така… В такъв случай толкова по-зле за теб, Джубал. Влизаш на топло за двайсет години. На практика ти си едно гадно лайно и нищо повече. Но точно сега представляваш и друг, макар и незначителен проблем. Заради твоите действия мюсюлманите в тази страна са подложени на незаслужено преследване, а скоро ще бъде приет и закон в тази връзка. Затова в момента е много по-важно да те накараме да обявиш публично, че Ал Кайда няма нищо общо с последните терористични атаки, отколкото да те хвърлим в затвора.

Пю правеше отчаяни усилия да запази непроницаемото изражение на лицето си, но устните му издайнически потрепваха. Като язовец в клетка, на която някой е отворил вратичката.

— Ние сме почти сигурни, че лично не си убил никого, и затова решихме да ти дадем шанс — продължи обработката Демарко. — Но това означава да свидетелстваш срещу хората, които са извършили престъпленията.

Демарко нямаше никаква представа дали Пю бе участвал в убийствата, или не, но логиката сочеше, че едва ли би поел подобни рискове. Но дори да беше участвал, дори лично да беше натиснал спусъка срещу децата на Реза Зариф, Демарко му даваше шанс да обвини за това хората, които работеха за него.