Читать «Двойни игри» онлайн - страница 145
Майк Лосон
И Махоуни наистина приличаше на човек, който скърби. Но не за мъжете, чиито имена бяха издълбани в камъка, въпреки че бе познавал лично неколцина от тях. Скърбеше за Бил Бродрик, но не защото го чувстваше близък, а защото смъртта му щеше със сигурност да ускори приемането на законопроекта му.
Ако ставаше въпрос за обикновен законопроект, Махоуни с лекота би могъл безкрайно да го прехвърля от комисия на комисия — поне до излизането на Конгреса във ваканция или до кротката му смърт някъде из дебрите на бюрокрацията. Но не и този законопроект. Около него се вдигаше прекалено голям медиен шум и много конгресмени го бяха усетили. Преди два дни законопроектът беше излязъл от комисията. В негова полза гласуваха двама представители на Демократическата партия, а Махоуни стартира обичайните маневри за максималното му забавяне. Стори го без особен оптимизъм, надявайки се междувременно да се случи нещо, което да промени общественото мнение. Но точно тогава Бродрик взе, че изгоря, и то в леглото на секретарката си. Истински идиот!
И в момента всички притискаха Махоуни да вкара законопроекта в пленарна зала. Не го правеха директно, разбира се, предпочитаха да използват пресата. А пресата, поне консервативната, започна да представя Махоуни като не по-малък патриот от самия Бенедикт Арнолд.
Но имаше и още нещо, което го дразнеше. Преди да умре, Бил Бродрик така и не бе успял да измисли свястно име на шибания си законопроект. Например нещо от сорта на Патриотичния закон, което би му придало национална значимост. Беше направил един-два опита да пробута на медиите заглавия като „Закон за вътрешната сигурност“ и „Закон за легализация на американските мюсюлмани“, но те не бяха нито достатъчно благозвучни, нито достатъчно подвеждащи. Либералите настояваха за Закон за регистрация на американските мюсюлмани, но Бродрик не харесваше това име, тъй като то хвърляше светлина върху най-противоречивите алинеи в законопроекта. Сега обаче той си имаше име: Законът на Бродрик.
Нищо полезно не можеше да се извлече и от факта, че в нощта на смъртта си Бродрик беше чукал собствената си секретарка. Такъв компромат би имал сила, в случай че извършителят е жив. Но изваждането му на бял свят сега би било незаслужена гавра с вдовицата му. По тази причина, демонстрирайки рядко срещана деликатност, пресата единодушно прие версията на Никълъс Файн, сътрудник на сенатора.
Според нея Бродрик бил на среща със свои избиратели от района, за което била уведомена съпругата му. Късно вечерта той се отбил в дома на мис Талбът вероятно за да й продиктува някакви документи, които още на другата сутрин трябвало да бъдат изпратени по пощата.
После на Махоуни всичко му дойде твърде много и той беше принуден да избяга от охраната си. Агентите на ФБР откриха в колата на Бродрик писмо или по-скоро бележка, вероятно подхвърлена от подпалвача. Тя беше останала незабелязана от полицая, който беше отворил вратата на автомобила. На практика я беше затиснал с коляно, докато отварял жабката за талона.
