Читать «Двойни игри» онлайн - страница 141

Онзи го направи, а Дани бързо записа цифрите на лявата си ръка.

Май беше онзи негодник Ранди, горилата на Джубал Пю с татуировките по кокалчетата. Благодаря ти, Исусе! Изчака две минути и вдигна слушалката на стационарния телефон.

— Върни се в имението на Джубал — заповяда Ранди. — И гледай да не доведеш опашка, защото те наблюдаваме.

Мамка му! Спокойно можеше да му го каже и по мобилния!

— Добре, Ранди. След четирийсет и пет минути съм там. За толкова дойдох вчера.

Прекъсна линията и се обади на братовчед си.

— Джо, аз съм. Май сме вътре. След малко тръгвам към имението на Пю.

Джо мълча цяла минута.

— Гледай да не прецакаш нещата, Дани — промърмори най-сетне той и прекъсна връзката.

Господи! Какво му струва да каже нещо човешко? Например „желая ти успех“?

Джо нямаше какво друго да прави, освен да чака. А по време на чакането мислеше за бившата си жена. Тя се появяваше в съзнанието му в мига, в който погледнеше проклетия си братовчед или разговаряше с него. Писна му да мисли за нея.

Телефонът му отново иззвъня. Сигурно пак е Дани. С късмета на фамилията Демарко като нищо можеше да е спукал гума на път за имението на Пю. Но насреща не беше Дани, а Ема.

— Вчера ми се обади Аниса Азис — информира го тя. — Току-що се прибирам от Шарлотсвил, където се видяхме. Оказа се, че е била отвлечена непосредствено преди опита на Мустафа да взриви Капитолия.

— Господи! Ще даде ли показания пред ФБР?

— Не. Цял час я убеждавах, но тя изпитва ужас. Много добре я разбирам, защото похитителите й показали снимка на майка й и по-малкия й брат и я заплашили, че ще ги убият в момента, в който се свърже с полицията. Готова е да свидетелства само ако ФБР арестува някого, но това ще стане на по-късен етап.

— Ясно.

— По време на разговора момичето ми каза две неща, които искам да знаеш. Не успяла да идентифицира похитителите, защото били с маски и не разговаряли с нея. Не разбрала дали са американци или чужденци. И двамата имали кафяви очи, единият бил около метър и деветдесет, а другият малко по-нисък. Вторият вероятно е бил бял. На кокалчетата си имал татуировки, но тя не е сигурна дали не било просто мръсотия или машинно масло. Накарай братовчед си да търси нещо подобно по време на посещението си при Пю.

— За съжаление късно се обаждаш — въздъхна Демарко. — Дани вече пътува натам. Ще го попитам…

— Господи, Джо! — внезапно възкликна Ема. — Бродрик е мъртъв! Бързо включи телевизора!

Ранди го чакаше пред портала. Този път беше облечен с черен суичър, бейзболна шапка и панталони в защитен цвят. На краката си имаше черни войнишки обувки. Дани изпитваше ужас от разни типове с войнишки обувки и камуфлажни униформи. Имаше чувството, че нямат търпение да избухне Третата световна война.

Ранди побутна Дани към къщата. Часът беше девет сутринта и Пю го посрещна по бяла хавлия с извезана реклама на курорта „Хилтън Хед“. Краката му бяха обути в същите меки сини чехли като предишния път. Седеше на кухненската маса с разтворен вестник пред себе си. Очилата бяха кацнали на върха на големия му нос. Приличаше на очилатия плъх от детските книжки, облечен като човек.