Читать «Двойни игри» онлайн - страница 139

— Нима мислите, че мюсюлманка като мен има шанс да получи една от тези стари и мрачни килии? — прошепна Аниса.

51

Тим Крокър обичаше професията си.

Харесваше колегите си и винаги беше готов да гаси пожари. Правеше всичко възможно да спасява хората и домовете им от огнената стихия. Дори сваляше котките им от дърветата, по дяволите! Това, което не обичаше, беше да гледа овъглени трупове.

Такава гледка — в случая четири изгорели до неузнаваемост трупа с оголени черепи, сгърчени тела и зинали в последен писък усти — той просто мразеше. Особено миризмата. След подобни инциденти той не беше в състояние да хапне месо цял месец.

Пожарът беше започнал в спалнята на апартамента на третия етаж. В резултат таванът се беше срутил и двама души в спалнята на четвъртия бяха пропаднали долу. Мъж и жена, проснати върху труповете на двойката от третия етаж.

Хората на Крокър си бяха свършили работата. Пожарът беше потушен за по-малко от час след подадения сигнал. Нямаше други жертви въпреки тежките поражения в още три апартамента. А сградата беше спасена. Безпокоеше го причината за пожара. Без да е експерт по палежите, Крокър имаше достатъчно опит, за да прецени, че тук не става въпрос нито за експлозия на газ за битови нужди, нито за заспал човек с цигара в ръка. Но взрив несъмнено е имало, и то достатъчно силен, за да пръсне няколко прозореца на съседната сграда. А това, което беше избухнало, най-вероятно е било свързано с контейнер, съдържащ запалителен материал. Иначе казано, в този напълно унищожен апартамент се беше задействал някакъв детонатор.

Следователно тук не ставаше въпрос за откачалка, която се забавлява при вида на горяща сграда, нито пък за мошеник, който иска да си прибере застраховката. Не, това беше нещо друго. Крокър не знаеше какво е, а и не го интересуваше. То беше работа на ченгетата и експертите по палежите.

— Хей, шефе! — обади се глас зад гърба му.

Крокър се обърна. Ченге, съвсем младо. Ушите му стърчаха изпод фуражката като дръжки на тенджера. Нямаше смисъл да му обяснява, че не е никакъв шеф. Ченгетата винаги използваха това обръщение към най-старшия пожарникар на мястото на събитието.

— Не бива да си тук — предупреди той. — Подът под краката ти може да поддаде всеки момент.

— Говорих с домоуправителя — отвърна ченгето. — Вече знаем имената на трима от загиналите.

— Така ли?

— Двамата от четвъртия етаж са Шарън и Пат Монтгомъри. Жената е била учителка в прогимназия, а съпругът й е работил в „Мейсис“ в Арлингтън.

Едно обикновено семейство, имало нещастието да заспи в неподходящо време и на неподходящо място, помисли си Крокър.

— А кой е собственикът на апартамента? — попита той.

— Млада жена на име Дженифър Талбът. Секретарка. Никога няма да познаеш за кого е работила.

— Но ти ще ми кажеш, нали?