Читать «Двойни игри» онлайн - страница 140

На Крокър започна да му писва. Искаше ченгето да му каже каквото имаше за казване и да се пръждосва, защото вече му прилошаваше от противната миризма.

— Бродрик — рече ченгето.

— Сенатор Бродрик? — вдигна вежди Крокър.

— Аха.

Господи, въздъхна Крокър и измъкна мобилния си телефон. Трябваше да докладва новината по-нагоре. Но преди да набере номера, той вдигна глава.

— А четвъртата жертва? Човекът, който е бил в спалнята на Талбът?

— Още не е идентифициран. Домоуправителят каза, че Талбът била неомъжена. Според него нямала постоянен приятел, въпреки че била много хубава млада дама.

— Ще трябва да го идентифицирате, момчета — въздъхна Крокър. — Защото…

Преди да обясни на ченгето с уши като дръжки на тенджера, че най-вероятно става въпрос за престъпление, в апартамента нахлу още едно ченге, здравата задъхано от изкачването на стълбите. Върху табелката на ревера му беше изписано името „Уилмонт“.

— Арти! — викна той, обръщайки се към колегата си. — Няма да повярваш какво открихме, мамка му!

— Казвай! — отсече Крокър. Какво им става не тези ченгета, да ги вземат мътните? И какво изобщо търсят тук?

— Правех оглед на паркинга — отвърна задъханият Уилмонт. — Открих една кола, спряла плътно зад колата на собственичката на този апартамент. Очевидно с нейно знание. Отворих я, за да погледна талона.

— Е, кой е човекът, по дяволите? — не издържа Крокър.

В рамките на следващите двайсет минути пред сградата се изсипаха дузина агенти на ФБР, две коли шефове от столичната полиция, четирима агенти от Сикрет Сървис и шефът на Крокър.

Някой беше убил сенатор Уилям Дейвис Бродрик.

52

След осемнайсет часа в стаята в мотела Дани беше на път да се побърка. По телевизията даваха само глупости, скапаният мотел не предлагаше платени канали, а той не разполагаше дори с тесте карти, за да реди пасианси. Мъчеше го не само скуката, но и умората. Цяла нощ не мигна от тревога. Джо го беше предупредил, че ако работата се провали, той се връща направо в затвора. Прекрасно знаеше, че братовчед му не се шегува. Ако Пю не се обади, край на надеждите.

Отново включи телевизора. Видели сметката на някакъв сенатор. На кого му пука? Смени канала и попадна на „Колелото на късмета“ с Вана Уайт, която водеше шоуто от цяла вечност и с дървена усмивка обръщаше блокчетата с едро изписани букви. Сигурно отдавна беше намразила тъпите букви. На колко ли години беше? Със сигурност наближаваше петдесет, но все още изглеждаше дяволски добре. Ами участниците в играта? Откъде всеки ден намираха по трима идиоти, които подскачаха и крещяха при всяко завъртане на…

Мобилният му телефон иззвъня. Беше го оставил на нощното шкафче до леглото. Протегна ръка с такава бързина, че го събори. Претърколи се на пода и трескаво започна да го търси, без да усеща болката в натъртените си колене. Включи го на второто позвъняване.

— Ало?

— Намери някой стационарен телефон и набери 540-432-2387. Ясно?

— Не! — ревна Дани. — Чакай да взема нещо за писане! — Преди човекът отсреща да реагира, той грабна химикалката от нощното шкафче: — Повтори номера!