Читать «Двамата братя» онлайн - страница 3

Настанал часът, когато трябвало да отведат царската дъщеря при змея. Царят, маршалът и придворните я придружили до планината и я оставили там. Принцесата се изкачила до върха и там видяла не змея, а ловеца. Той я утешил и казал, че иска да я спаси от ужасната гибел. Завел я в църквицата и я заключил вътре. В това време долетял змеят, който имал седем глави. Видял ловеца и попитал:

— Какво правиш тук?

— Искам да се бия с теб — отвърнал ловецът.

— Не един рицар е искал да се бие с мен, но е платил с живота си. Ще се справя и с теб. — И от седемте челюсти на змея излезли огнени пламъци. Чудовището се хвърлило срещу ловеца, ала той замахнал с меча и отсякъл три от главите му. Тогава змеят се разгневил, вдигнал се във въздуха и от него започнали да изригват пламъци. После се хвърлил срещу ловеца, но той замахнал с меча и му отсякъл още три глави. Тогава чудовището рухнало безсилно на земята. Ловецът замахнал със сетни сили и му отсякъл опашката. Извикал верните си животни и те го разкъсали на парчета. След това той отключил принцесата и й казал, че е спасена. Тя се зарадвала и рекла:

— Сега ще се омъжа за теб, защото баща ми обеща да ме даде за жена на онзи, който успее да убие змея.

После тя свалила кораловата си огърлица и я разделила като награда между животните. А носната си кърпичка, на която било избродирано името й, дала на ловеца.

След всичко, което се било случило, ловецът бил много изморен и казал на царската дъщеря:

— Ние с теб ще легнем да поспим, а лъвът ще стои на стража да ни пази.

Така и сторили. Ала след време лъвът се изморил и също заспал дълбок сън.

В това време маршалът, който наблюдавал всичко отдалече и не видял змея да отлита с принцесата, се престрашил и решил да се изкачи до върха на планината. Навсякъде царяла пълна тишина. Маршалът видял, че всички спят, и понеже бил много зъл човек, извадил меча си, отсякъл главата на ловеца и взел принцесата със себе си. Като стигнали двореца, той й казал:

— Сега си в моите ръце. Ако не кажеш на царя, че аз съм убил змея, ще те погубя.

Щом влезли в двореца, маршалът отишъл при царя и казал:

— Аз убих змея и спасих принцесата и цялото царство, затова искам да взема принцесата за жена, както беше обещано.

— Истина ли е това, дъще? — попитал царят.

— Е, трябваше да бъде истина — отговорила принцесата, — но моето условие е сватбата да стане след една година и един ден.

Горката принцеса се надявала през това време да чуе нещо за своя мил ловец.

В същото време животните, които сладко спели на Змейовата планина, се пробудили и видели, че девойката я няма, а господарят им лежи обезглавен. Завайкали се те, но накрая заекът рекъл:

— Знам как да съживя нашия господар. Има една планина, на която расте чудотворен корен. Ако коренът се сложи в устата на болен или ранен човек, болестта се излекува, а раните заздравяват.