Читать «Двамата братя» онлайн - страница 5
Братя Грим
— Как ще стане това, след като тя има годеник и днес ще бъде сватбата? — попитал смаяният кръчмар.
Тогава ловецът извадил кърпичката, която принцесата му била дала на Змейовата планина, а в нея били увити седемте езика на чудовището.
— Това ще ми помогне — отговорил ловецът.
Кръчмарят разгледал кърпичката и казал:
— Залагам цялата кръчма заедно с двора, но не мога да повярвам, че това е възможно.
Ловецът извадил една торбичка, в която имало хиляда жълтици, и я сложил на масата.
В това време в двореца пиршеството било в разгара си. Докато стояли на трапезата, царят попитал дъщеря си:
— Какво искаха всички тези животни, които идваха в двореца?
— Не смея да ти кажа — отговорила принцесата. — Повикай господаря им, той ще ти разкаже всичко.
Царят заповядал да доведат непознатия в двореца. Отишъл царският слуга в кръчмата и предал заповедта на своя господар. Ловецът отговорил:
— Виждаш ли, кръчмарю? Царят изпраща своя слуга и ме вика в двореца, но аз няма да отида просто така. — После се обърнал към слугата и казал: — Предай на царя, че искам да ми изпрати царски одежди, каляска с шест коня и слуги, които да ме придружават.
Като чул това, царят попитал дъщеря си:
— Какво да правя?
— Заповядай да изпълнят това, което иска той, и няма да сбъркаш — отговорила тя.
— Виждаш ли, кръчмарю — казал ловецът, щом дошли да го вземат, — ще ме заведат в двореца, както аз поисках.
Облякъл царските одежди, взел кърпичката със змейовите езици и се отправил към двореца.
Като видял, че непознатият пристига, царят пак попитал дъщеря си:
— Как да го приема?
— Ще го посрещнеш както подобава и няма да сбъркаш — отговорила тя.
Царят излязъл навън, посрещнал ловеца и го въвел в двореца заедно с животните. Маршалът, който седял до своята годеница, не познал ловеца. В това време донесли седемте глави на змея, за да ги видят гостите. Царят казал:
— Маршалът успя да отсече седемте глави на змея и затова ще му дам дъщеря си за жена.
Тогава ловецът отворил седемте челюсти и попитал:
— А къде са седемте езика на змея?
Маршалът пребледнял от страх и не знаел какво да отговори. Накрая извикал в уплахата си:
— Змейовете нямат езици!
Ловецът разтворил кърпичката, извадил змейовите езици и ги сложил в седемте челюсти. После дал кърпичката на принцесата и я попитал на кого я е дала.
— На този, който уби змея — отговорила тя.
След това ловецът свалил кораловите огърлици от животните, показал ги на принцесата и попитал на кого са.
— Кораловата огърлица беше моя — отговорила принцесата. — Разделих я между животните от благодарност, защото помогнаха да победим змея.
А ловецът казал:
— Когато съм заспал, маршалът отсякъл главата ми. После взел принцесата, отишъл в двореца и обявил, че той е убил змея.
И разказал как животните го спасили с помощта на вълшебния корен, как цяла година се скитал с тях по света и сега отново се върнал тук, където узнал за измамата на маршала.
— Вярно ли е, че този човек е убил змея? — попитал царят дъщеря си.
— Да, вярно е — отговорила тя.
Тогава царят заповядал да изправят маршала пред съда. Осъдили го да бъде разкъсан от четири бика. На следващия ден отпразнували сватбата. Ловецът не забравил и кръчмаря. Повикал го в двореца и му казал: