Читать «Двамата братя» онлайн - страница 2

Минало много време. Един ден двамата братя казали на ловеца, че вече са се научили на всичко и че искат да тръгнат по широкия свят. Той се съгласил. Дал им по една хубава пушка, по едно куче и един остър нож и рекъл:

— Ако някога се наложи да се разделите, забийте ножа в някое дърво на кръстопът. Така всеки от вас ще може да узнае за съдбата на другия. Докато сте живи, ножът ще блести като сега, умре ли някой от вас, той ще се покрие с ръжда.

Тръгнали двамата братя на път. Вървели дълго и накрая огладнели.

— Трябва да застреляме някое животно или птица, иначе ще умрем от глад — казал единият.

Заредил той пушката си и се огледал наоколо. Изведнъж от храсталака изскочил заек. Ловецът се прицелил, а заекът закрещял:

— Не ме застрелвай, ловецо. Ако ме пощадиш, ще ти дам две зайчета.

После се шмугнал в храстите и след миг се появил отново с две малки зайчета. Ала те били толкова сладки и така весело си играели, че ловецът не можал да се реши да ги убие. Двамата продължили пътя си, а зайчетата тръгнали след тях.

Скоро братята видели една лисица. Поискали да я убият, но тя жално извикала:

— Моля ви, не ме убивайте! Ще ви дам две лисичета.

Донесла им две малки лисичета, но на ловците им домъчняло да ги убият. Лисичетата се присъединили към зайчетата и тръгнали след ловците. Тогава от храстите изскочил вълк. Те се прицелили в него, а той закрещял:

— Не ме убивайте! Ще ви дам две малки вълчета!

Ловците пощадили вълчетата, както сторили и с другите животни, и те също тръгнали с тях. После се появила една мечка. Тя също помолила ловците да пощадят живота й и им обещала две малки мечета, но ловците не искали да ги убиват. Малките мечета останали с тях и всички заедно продължили нататък. И ето че на пътя застанал голям лъв и тръснал грива. Ловците не се изплашили и се прицелили в него, а лъвът казал:

— Не ме убивайте, ще ви дам две малки лъвчета.

Лъвът довел двете лъвчета и така ловците вече имали две зайчета, две лисичета, две вълчета, две мечета и две лъвчета. Всички те вървели след тях и им служели вярно.

Дълго бродили двамата братя по разни места, но никъде не могли да си намерят такава работа, че да останат заедно. Тогава решили да се разделят. Поделили си животните и всеки поел по своя път. По-малкият брат пристигнал в един град, който бил целият в черно. Отишъл в кръчмата и попитал кръчмаря защо целият град е в траур, а той му отговорил, че на другата сутрин трябва да умре единствената дъщеря на царя.

— Да не би да е болна? — попитал ловецът.

— Не е болна — отвърнал кръчмарят. — Отвъд града, в планината, живее един змей. Всяка година трябва да му даваме по една девойка, иначе ще опустоши цялата ни страна. Дадохме му всички девойки, не остана нито една освен принцесата.

— А защо не убиете змея? — попитал ловецът.

— О, колко рицари се опитваха да го убият, но всички заплатиха с живота си — казал кръчмарят.

Ловецът нищо не отговорил. На другата сутрин тръгнал заедно със своите животни към Змейовата планина. На върха на планината имало малка църквица, а в олтара стояли три чаши с вино, на чашите било написано: „Който изпие тези чаши, ще стане най-силният човек на света и ще овладее меча, който е забит пред входа“. Ловецът изпил виното, излязъл навън и измъкнал с лекота меча.